ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

Както знаете има един период от около 10-15 години в който Тойота и Лексус използват размерни повдигачи за осигуряване на правилната хлабина на клапаните. Преди това бяха размерни шайби (пулове), а след това преминаха на хидравлични компенсатори. Умишлено не споменавам определен код на двигател, защото в случая това е без значение, принципът е еднакъв.
Тук обръщам внимание, че ми е пределно ясно, че правилният начин, според сервизната документация е смяна на повдигачите, така че по този въпрос две мнения няма.
Въпросът е, някой колега правил ли е процедурата и по-важното – какво се случва след 50000-100000 км? Има ли проблем?
Става въпрос за намаляване на височината на пънчето от долната страна на повдигача, към клапана. Колко материал може да се отнеме? Има ли информация за тип и дълбочина на термообработката на детайла?
Доколкото знам сервизите за ремонт на цилиндрови глави не сменят повдигачи, а режат/шлайфат опашката (стеблото) на клапана и/или повдигача.
Информацията която се намира е основно от Русия, по обясними причини. Има както откоровено текезесарски изпълнения (пилене на ръка с бормашина, което е без коментар), така и по-гарамотни металообработващи процеси – струг, фреза, със съответното правилно позициониране за да се спази равнинността на обработваната повърхнина. Моментния резултат винаги е налице, но липсва информация, какво се случва след време.
В нашия форум единствено skydiver пише по въпроса, но той шлайфа горната повърхност към разпределителния вал. И доколкото разбрах след време не се наблюдават някакви аномалии по повдигача и по гърбиците.

Питам, за да съм подготвен, ако евентуално не могат да ми доставят необходимите размери и ще трябва да мисля за подобни варианти.

Грамотно шлайфане на машина мога да направя, но въпросът е, дали това е трайно във времето решение?

Оставяйки теорията настрана, поразглобих, измерих хлабините, измерих повдигачите и поръчах нови. Е, и сглобих, защото новите ще пристигнат някога. Следващите редове касаят по-скоро газифицираните автомобили, защото от дълго време се чудя с какъв темп потъват клапаните в седлата при каране на газ и вече мога да дам малко информация от първо лице.

Двигател 1AZ-FE. На около 144000 км измерих хлабини. На изпускателните клапани бяха съответно 0.30/0.30/0.30/0.30/0.35/0.35/0.35/0.35 мм, тоест 1-ви и 2-ри цил. са били на минимум. Сега (178000 км) стойностите са 0.25/0.30/0.30/0.30/0.30/0.30/0.30/0.30 мм, поради което реших, че е време да се заема с корекция. Трябва да се отбележи, че двигателят изстина само до 30-35 градуса, при сегашното мерене (много жега тези дни), което може да повлияе малко, или много на точността.

Най-общо казано при моите условия на експлоатация наблюдавам темп на потъване около 0.15 мм/100000 км.

Излишно е да споменавам, че при пълнителните клапани не се наблюдава промяна и те са всички на 0.25 мм. Вероятно и при изпускателните би било така, ако се кара само на бензин.

Обръщам внимание, че няма ограничение за пропан-бутана по обороти, или по натоварване, тоест не се използва бензин, нито за довпръскване, нито за изцяло заместване, след като се премине на газ (над 35 градуса на охл.течност в редуктор-изпарителя).

Това е, което мога да кажа относно газ и изпускателни клапани на 1AZ-FE.

Моят двигател в момента е на около 420к км реални.
Изминати след тоази манипулация почти 200к км.
Няма никаква видима след нито по валове ,нито по чашки.
Дали е най-правилният начин - коментирали сме го.