Тропането в предницата го оправих най-накрая. Дали беше от това на снимката - не мога да кажа на 100%. Очаквах моето да е дезинтегрирано направо, без въобще да я има зелената гума и да я събирам от леглото към пръта. Така е по повечето клипове. При мен гума си имаше и си беше на мястото. Видимо беше амортизирана, но чак за брак не беше. Малкото зъбно колелце също - съвсем леко деформирано, но здраво. Така и така бях отворил - смених ги. Гресирах всичко де що може и сглобих. Отне 6 часа. С гледане на клипчета, каталози, снимки и т.н. Не бих го направил пак честно казано, страшна мъка е. Аурис-а се оказва много неудобен, труден за работа и пипкав. В нета има немалко клипове за модели на Тойота и никой не е същия като Аурис, дори Корола от същите години.
За хората, които са решили да го направят DIY и за който е полезно ще опиша процедурата в общи линии и насоките: преди всичко се маха минус клема на акумулатора. За съжаление нулира всичко, което може да се сетите - трипове, огледала, навигация, мултимедия, афс, ипа и т.н. Не е добре да се бутат еърбези под напрежение. Не че не съм откопчавал, ама дето се вика един път гърми
Та после:
1. Сваляне еърбега на волана - мъка, мъка и пак мъка, един час и нещо мъка. Що не са сложили две достъпни болтчета с периферия и защо не са оставили по-големи технологични отвори за мен е мистерия. Има три отвора ф3-4мм да речем, разположени на 9, 3 и 6 часа. Малки малки. Чудо да е не можеш да осветиш добре вътре да видиш какво става. Отдясно е лостчето за круйз конторла - сваля се капака за видимост и ориентиране в обстановката. Виждаш една сива желязна тел, която пружинира съвсем леко. Бърка се с права отверка, успоредно на пода, или с някакъв малък торкс. Такъв торкс нямах толкова тънък, та хайде с отвертката. Телта се натиска и воаля - отключва се дясната страна на еърбега. От ляво обаче няма допълнителен отвор, нищо се не види. Бъркаш, ровиш, телта пак се вижда леко, но не пружинира. Натиска се силно в по-горния край, проба-грешка няколко пъти и се откопчава и оттам. От долу също мюмю отвор, нищо не се вижда, съвсем леко пак телта. Е тука не се натиска тя, а една пластмаса и готово, отключен е бег-а. Уловката тук е, че натискайки телта тя натиска пластмасови чопчета, които държат жега под напрежение, щото той отдолу има пружини. Долният отвор за това се натиска директно пластмасата. На Аурис пружината (телта) е на самия еърбег, не остава на основата със мигачите и лентовия кабел. Буксата на еърбега се отключва с повдигане на чопчето в средата, стандартно за такива букси. Останалите букси се откачат от лентовия кабел. Няма опасност да се размести самият лентов кабел, той мърда много леко наляво и надясно и не може да превърти свободно. Добра идея е това, писнало ми е да броя оборотите на тази спирала.
2. Сваляне на самия волан - гайка 19, отхлабване, но оставяне най накрая. Да не се изскубе рязко волана, че е неприятно. Е, не се - воланът излиза много трудно, шлица е коничен и въпреки, че при мен имаше грес се измъчих. Да не се ползват изтеглящи скоби, разцепват направо горния край на оста, както явно се е случило при мен от предишни ремонти. Пинизът е дърпане от ляво и от дясно със сила, удари с ръка в задната част на волана, клатене и т.н. Излиза си, но може да те разплаче.
3. Корите около кормилния прът са защипани с шипки една за друга, а в предния край точно под волана са с подпъхнати уши-държачи с две рапидки - отвиват се и внимателно се свалят.
4. Откачане на буксите около мигачите - една по една внимателно, жълтата на еърбега е с плъзгаща щипка. Аз внимателно си отключих щипките държащи кабелите за конзолата - хем за място, хем после да ги разкарам да не пречат. С криви клещи най-лесно.
5. Сваляне на декоративни кори - ами най-добре е да се свалят. Най-отдолу има една покривна тя е на две рапидки, маха се да не пречи. Следва кората с копчетата за огледалата и други - на щипки е, буксите се разкачат. Следва кората под волана - тя е комбинирана със закачен долен еърбег на нея - свалят се 4 болта и 1 рапидка, откопчават се внимателно щипките от ляво и после леко леко се вади и от десните щипки. Не се дърпа, кабела на еърбега е къс, като се свалят се отключва буксата пак с повдигане в средата и се маха. Лявата страница на таблото се маха, не че е нужно но после ти дава възможност за бъркане от там, а както ще се убедите - нужно си е. Продължаваме по същата схема и махаме лявата декоративна лайсна покрай таблото, пак на щипки. Следва една правоъгълна добавка под нея - пак на щипки. Следва дясната декоративна лайсна покрай таблото, на щипки е и защипва лайсната на таблото. При мен лесно се откопча в този момент и лайсната на навигацията - айде долу и тя, да не ми се пречи На нея има две букси - за коланите и аварийните, внимателно с тях и с лайсната, че като излезе щипките дерат навигацията или панела на климата. После се маха лайсната на таблото - на щипки. После се маха таблото - две рапидки от долу и две щипки от горе, внимателно се действа. Махат му се двете букси и айде и то на задната седалка. Дотук добре, по-надолу ще стане ясно що махнах таблото.
6. Сваляне на декоративна пластмаса около долното каре на кормилния кардан, на две отвиващи се държача е и срязана. Следва развиване на болтовете на каретата - 12мм. симпатяги, трудно достъпно за средна и голяма тресчотка, стегнати са за 1/4 такава. Ползвах удължен ключ 12/14 форсе и после кръц ключ. Към тоя момент реглажа на волана се издърпва колкото може напред и нагоре, за да отвори телескопа на кардата. Оказва се, че реглажа надолу нагоре се извършва именно с този телескопичен кардан, а навътре/навън е от шлиц в шлиц на основния кормилен прът. Ако са стегнати каретата, а те ще са предвид, че до сега е било стегнато - дебела ударна отвертка и чук по избор да поотвори държащата част на каретата. После сами си падат. Хубави е да се бележи положение преди свалянето, аз не белязах и после си играх малко повече докато нагодя, но се получи. Болтовете са странни - м6 мисля, с шлиц като на шпилка в началото. Честно казано хилави ми се сториха, на други парки съм виждал м8 и м10 с конусна резба. С осигурител са по тях и би било добре после при сглобяване да им се сложи осигурител, аз нямах и по скоро се бях изнервил вече, та ги стегнах на ура, по принцип са със зегерки против отриване.
7. Инспекция на кормилния кардан - дължина 33,5 см. при мен в сгънато положение, долен шлиц 13+14, горен 12+13, може и обратното да беше. Проверка за луфт на каретата - при мен луфт нямаше или поне не усетих, но каретата бяха доста хлабави в движението си. Телескопът също не усетих да има луфт.
Задължително да се огледат шлиците - при мен бяха амортизирани - на места поизядени, на места си липсваха малки парченца от зъбите. Нямах друг кардан, исках да видя този в какво състояние е и реших да сглобявам така. Като цяло щетите по шлица са стандартен проблем, не само на Аурис, ами и Приус, Корола, Камри и Рав 4 си страдат от това и то още от 2008 г. Има писано тук там по форуми за този проблем. Аз за първи път виждам подобно нещо и си го обяснявам с лош избор на материал или нещо подобно. Чувал съм, че имало сервизен бюлетин за този проблем, не мога да кажа със сигурност. За колите след 2017-18 знам, че е оправен. Тъй като нямах резервен кардан гресирах шлиците на богато, нищо че поизлиза после при монтажа. Позабърсах телескопа и него гресирах.
8. Основната част на кормилния прът е първата голяма греда - именно в него е шлиц в шлиц разтягането. Отвиват се двете гайки 12 мм в близост до волана, които го държат и изненада - не пада. Има трети крепеж в долния край, като носач с пластмасови втулки. Тук е момента да се издърпа частта с лостчетата и да се извади едната част от пръта с женския шлиц, просто не пречи при продължаващото лежане под шофьорското място. Махаш и настрани. Ако не ще да излиза от шпилките се наглася напред-назад с реглажа и си излиза културно.
Не се пипа металната тел на него, която пак е пружина, твърда е и след като се размести на мен ми отне половин час докато разбера как се намества. И все пак ако мръдне - по принцип трябва само крайчетата й да опират в конзолата и да не стърчат. Бута се силово в краищата със стабилна отверка за наместване и после се застопорява в едни странични крепежи, които й пречат да не се върне в положение без напрежение. Като цяло както казах най-добре да не се пипа. Такааа - остава цилиндъра с вътрешния мъжки шлиц и долния крепеж. Както казах този крепеж е като тампон на носач само че лагерува в пластмасови втулки, все пак се движи много малко и рядко. Има опорен болт през него с глава 14мм., който се развива само от едната страна, защото от другата е заварена гайка. И ето сериозен проблем - въобще не домислено, но този болт като се развие и тръгне да се вади опира в конзолата на спирачния педал и не може да мине покрай нея. Просто няма вариант. На Камри, Приус и Корола някак си има извивка на конзолата или нещо подобно и болта там си минава. На Ауриса не минава. Няма клипове за това в интернет. Добре, тая конзола в долния край е на 4 гайки за шпилките на сервото. Или 12 или 14 мм. Падат, но конзолата не мърда, защото от горе има още един болт, хванат за носещата тръба на таблото. За съжаление е завит от горе на долу и му се виждат само гайката и резбата. Това е първата причина да падне таблото. Въпреки сваленото табло главата на болта е навътре и не става с обикновен гайчен ключ, нито с удължен, нито дори с лула. Поне с моите инструменти - всичко опираше в носещата релса за таблото. 1/4 тресчотка няма сила да ги развие. Решението е махане на един 10мм. болт дето държи пластмасите зад таблото, предпазващи кабеляка, за да може да се движи. Бъркане с 3/8 тресчотка с дълъг 12 мм камък, бъркане с дясна ръка над кабелите и под въздуховода и придържане на камъка да не замазва. Доста опити, но се отви, имаше нещо на резбата, все си мисля, че беше осигурител. И все пак защо по дяволите са го стегнали толкова. Маха се най-накрая тоя болт и цялата конзола на спирачката мърда леко. Маха се една пружинка към спирачния педал, после осигурителя на шплента и самия шплент. Мърда още повече, но не достатъчно да излезе проклетият болт. Откопчават се двете букси на стоп машинките и най-гадното е, че се маха се една щипка, придържаща кабела. Място естествено няма, с клещи не става, бой с отверката и това е. В моя случай и беше първо и предпоследно сваляне, но не поломих щипката съвсем. Това въпросно снопче крепи цялата конзола. Сега вече мърда, но не може да се извади докато е на място кормилния прът и електромотора, тъй че някак си се завърта да не пречи на болта.
9. Основния кормилен прът и електромоторът - преди да се извади долния болт е втората причина за сваляне на таблото - зад него и зад снопа кабели са буксите на електромотора - едната е с обикновена щипка с палче, другата е с отваряща се назад, но за по лесно и двете се вадят първо от крепежите в пластмасата. Място за две ръце няма кой знае колко, но с една аз не успях. Къде да се одереш и порежеш пък има бол места. С мъка но се отключват тези щипки. Сега вече пада последния болт, но моторът пак не излиза сам, заклещен е и трябва напред-назад-наляво и надясно. Вдясно от него има един въздуховод за обдухване на краката, на вътрешни щипки е и е хубаво да се свали щото много пречи. Не го свалих и счупих едната щипка при първият опит за качване, след това го махнах вече. Та най-накрая излиза тоя прът с този електромотор. Победа! Изпадна и конзолата на педала, но и да не беше щях да я извадя, само и само да я видя навън. Вече си бях доста поизнервен от ремонтопригодността. Реално електромотора се държи за пръта на два торкса - отвиваш, смяняш вътре демфера и звездата, напасваш, затваряш и завиваш. Бях доста изненадан и сериозно разочарован като видях, че моят демфер визуално изглежда здрав. Така и така стигнах до него и имах части - смених го разбира се. Пък и колата си имаше типичния шум при ляво/дясно с волана на място. Схемата на връщане е същата, но първо се слага на място конзолата на спирачката. Между другото пред нея е вътрешното бушонно табло, тъй че просто си няма място. После електромоторът, слага се болта и той си застава, после се стяга. Буксите, болтчета и т.н. по обратния път. Аз реших и гресирах пак стабилно външния шлиц на основния прът. Общо взето гресирах де-що имаше шлици. Сглобяваш, стягаш, закопчаваш, после корите, волана и готово. Вероятно всеки или поне по-важните болтове и гайки се стягат на определена сила - нямах под ръка ръководство, Тойота са доста ограничени в тази посока и ми искат грешни пари за седмичен достъп, които не дадох. Стягах си по усет, дето се вика аха да превърти и връщаш малко.
В общи линии тропането спря - дали 1-2 десети е имало от демферчето, дали греста уплътни шлиците и там взе още 1-2 десети - не знам, но се оправи засега, а и тъй като смених въпросния демфер, ако пак се разтропа директно ще мъча кормилния кардан с такъв след 18 г., но новичък за мен. Ще сваля много по-малко неща при това начинание. Вече ако и след това тропа явно ще си е за рейка. Иначе цялата процедура е хубаво да се прави на топло и светло, като даже е по-важно да е топло мястото. Някак си пластмасовите щипки по-харесват топлото време. При мен стана тъмно и студено, но на следобедното слънце към 14,30 реших, че 2-3 часа ще стигнат. Не стигнаха за съжаление. Снимки правих някакви, но мисля че описах доста подробно и ще кача само победните. Да сменя мигачите в огледалата не стигнах, нито до стоперите на вратите. Другият път.
Ето трите снимки, поздрави на всички и дано не съм досадил. Ако имаше това инфо преди да почна със сигурност другак щях да планирам и време и място за работа.
