Събота вечерта се приготвям за безсънна нощ - щерка ми пътуваше към Варна и се очакваше кацане около 03:00ч в Неделя... Та общо взето - спокойно си вечеряме със съпругата, но без алкохол (важно уточнение), защото все пак ще ходя на летище...
Около 20:00ч ми се обажда братовчед от друг град на около 120км от Варна, който дошъл до Варна заедно с приятелката си за някаква покупка в Метро, но му светнала лампата за зареждане точно като влизал в паркинга...
Тъй-като е тъмно - отидох да ги прибера от магазина, оставихме автомобила на място - причината не бе ремък, а алтернатора наистина не зареждаше (измерено с мултицет)... Т.е. ремонтът не би бил лесен на място, и трудно може да се премести автомобила на фарове само на акумулатор - автомобилът бе японски

Да знаете - нощувката на автомобил паркинг в Метро струва 15лв



На акумулатор и без фарове прибираме автомобила до вкъщи и започвам демонтажа на алтернатора като първи заподозрян...
Първи 'сигнал' - алтернатора пареше - почти не можеше да се държи с ръка.
За съжаление японското автомобилостроене е използвало всеки сантиметър под капака, и въпреки, че алтернатора се вижда 'на ачика', изкарването му от монтажното място изисква гинекологични умения - държи се на три болта, двата от които се достигат само с опипване и точен по дължина камък - нито по-къс, нито по-дълъг (пречат алуминиевите тръби на компресора на климатика, който се намира точно под алтернатора)... В посока калника (към ремъка) преминават тръбите за хидравликата. Над алтернатора е хидравличната помпа. В посока двигателя (централната ос на автомобила) е всмукателен колектор (на 2см от алтернатора)... В посока радиатора - яките алуминиеви тръби на климатика. Откачането на плюсовият силов кабел става само след откачане и леко завъртане на алтернатора (няма място за малък камък).
За щастие имам добър комплект инструменти и запрятам ръкави. Откачам хидравличната помпа и резервоарът на хидравлично масло, отмествам всичките тези тръби, 'насилвам' малко тръбите на климатика, отмествайки ги с няколко милиметра, и алтернатора е в ръцете ми... Денсо...
Качвам го в апартамента и почва дисекцията.. Смъквам капаците и четките - четките са ОК... Първи проблем - диодната плочка е неразделна част от корпуса на статора (заден корпус на алтернатора) - проводниците от намотките на статора са заварени (общ меден слитък) с медните контакти на диодната плочка. Т.е. за да се демонтира диодната плочка трябва фино рязане - дремел или нещо подобно (с какъвто не разполагам)...
Успявам да напъна плочката така, че да я отделя от корпуса (след развиване на крепежните болтове разбира се), и измерването потвърждава съмненията ми - окъсили диоди.. За щастие - само в единият клон (в противен случай е възможно самозапалване)...
Позвъняванията по сервизи в неделя показват само, че никой не му се работи

За щастие на единствената обява за автомобил на части реагира продавача, и след 3 часа алтернатор втора ръка е в ръцете ни. Стоял дълго време на влажно място - ръждясали гайки и т.н... Но нямаме избор - братовчеда в понеделник е на работа. Развивам ръждясалите гайки (WD40 и точен камък), почиствам каквото може. За съжаление удрям на камък с винтчетата на четкодържателя. Последното винтче не се развива (кръстата отвертка), а директно се 'замазва' - прекалено мек метал. Тези винтчета всички бяха направени от 'говнолин' - просто стискане на главата с клещи ги смачква, а камо-ли да да ги напънеш с отвертка. И то въпреки, че предварително ги бях 'почукнал' за да отлепят...
Как да е -ревизията на 'новият' алтернатор приключва що годе успешно - почистен (и с електроклийнър) и решаваме да не се занимаваме повече - започва да се мръква. Сглобявам всичко и преместваме работилницата пред блока.
Гинекологичната операция по вкарването на алтернатора на място преминава ще годе успешно, ако не се смята един изтърван болт. Този изтърван болт струва половин час - пластмасовите кори отдолу са 'двойни' - болтът влиза между двете кори (металната и пластмасовата) и щеш не щеш - трябва да откачаш долната кора, което не е лесно при автомобил, с просвет сигурно 15см и на около 13-14 години....
Настава момента за монтаж на ремъка. Достъп до него в задната част (ролката на коляновият вал) - никакъв (дори визуален). Свалям подкалника и получавам достъп за опипване...
След още 15-20 минути успявам да приспособя обикновен ключ/тресчотка заедно с дълго рамо (удължителите на камъни), 'забито' в рогата на ключа, което става ключ за опъване на обтегача на ремъка... Мястото - такова, че камък не може да влезе, затова и би станало идеално само с лула, но такава нямам... Затова - ключ/тресчотка (с подвижна глава на тресчотката) и подръчни материали. Напънът бе успешен, навръзваме куплунзи и кабели. Превъртаме няколко пъти коляновият вал за да легне добре ремъка. Опипвам района около коляновия вал през подкалника - на усет всичко е на място... То и вече е тъмно де - нищо не се вижда и да искаме

С фенерче успявам да сглобя корите отново. Слагаме акумулатора (бях го качил да го дозаредя) - автомобилът е изправен, работи и братовчед ми успешно се прибира по тъмно

Изводите от този наглед елементарен ремонт:
Всеки може да си ремонтира нещата и вкъщи, но вложеният труд е доста повече отколкото в сервиз.
Ако имах удобен сервиз с подемник бих съкратил целият ремонт до сигурно под 1 час, докато на нас ни отне цял ден. Просто защото няма как да си осигуриш удобен достъп.
Правилният инструмент е много важен. (както казват немците - правилният инструмент е наполовина свършена работа)... Но домашният сервиз не винаги разполага с такъв голям набор.
Наличната документация за ремонт не винаги е правена така, че да подпомага домашният майстор. Напротив - правена е за професионален сервиз. Където навярно не биха правили 'гинекологичните операции', а биха смъкнали например всмукателен колектор (натам навярно алтернатора би излязъл по-лесно). Нещо, което аз не желаех - не ми се пипат доста болтчета на стар автомобил, без да имам възможност да реагирам при скъсване на болтче/шпилка и т.н.
Наличието на опит по конретния автомобил би спестило доста 'чудене'. Например за мен бе нелогично да напъваш с всички сили като идиот обтегача в посока 'натягане', с надеждата лостовата система все пак да го превърти в посока 'отпускане'. Но това проработи (така си пишеше в документацията, която смъкнахме през 'нощта на размисъл')...
Обикновено в сервизите има 'останали части', с които лесно можеш да експериментираш, чрез подмяна на съмнителен агрегат с работещ такъв - диагностиката така често е по-бърза, отколкото да разглобяваш и да извършваш доста ненужни демонтажи само и само за да се убедиш 'че не е това'...