МАЛКО ОФФ но все пак:
Да ме беше бухнала градушката да се ядосвам (веероятно много) обаче, ето ви един Марко Тотев за има няма месец:
Колата ми беше в паркинга на службата по време на градушката. След като отмина си тръгнах притеснен за "микроба" на дъщерята. Представях си я очукана и счупени стъкла. Маневрирам към гаража, спирам и скачам от шоф.седалка да отворя вратата на гаража. Отварям врата и гледам как леко колата тръгва към отсрещната ограда. Има съвсем лек наклон и явно не съм дръпнал добре ръчната, а колата работеше . Наклона е нищожен но го има. Разстоянието 1-2 метра. Подпря се в стената и в резултата бронята надраскана

... направо ми се скъса сърцето ... Отложих ходенето за оглед, защото и без това е лудница. А "микроба" цял целеничък с една единствена почти незабележима дупка от градушката на тавана.
Онзи ден на вилата изкарвам колата от гаража. Оставих я за секунди на улицата, колкото да пусна алармата и затворя вратите. Обръщам се и гледам едно лапе се подпира на колата с колелото си и дере ли дере с дръжката на кормилото по вратите и калника ...

Добре, че не го ошамарих да си навлека неприятности. Освен това се оказа гостенче французойче на някакво съседи и гледаше като препикано мушкато. Аз пък съм гледал освирепяло (по думите на жена ми)...
Сега разсъждавам философски. Майната му. Пазих я пет години прашинка да не и падне ... ето, че я изплатих и греда. Като намеря време ще отида до застрахователя да опиша щетите (как да ги обясня и аз не знам

- едната от разсеяност, а другата от лапешка небрежност) ... Добре, че не са дълбоки драскотините но надрасканото си е надраскано.
Та ОФА ми е, че ето, било писано да се случи. Не градушка но ... Много съжалявам за колите на колегите пострадали от градушката. Аз за едни драскотини се ядосвам, а да си видиш колата на решето ... Но и да се ядосваш не знам дали си струва. Не знам !