Всичко беше чудесно, докато в един момент въртейки се по кръговото на излизане попаднахме на патрулна кола, която взе да ни свири. Учудени ние запитахме какво става и "учтиво" както обикновено е присъщо на хора с фуражки и пагони бяхме приканени да заобиколим магистралата понеже имало тир там ?!
Поехме по нов път осеян с опасни буци лед, сняг, пъплещи коли и уплашени шофьори....Благодарение на братята финландци и техните гуми поизпреварих около 150 возила от разнороден характер лек и джипо-виден със скорост около 80. Продължих напред...след известно време на един коварен участък в Диканя колата поднесе красиво на 15-20 градуса странично въпреки добрата воля и всц-то и задкормилното устройство трябваше да се потруди да изправи линията. Продължихме с повишено внимание - пътят беше леко осеян с тирове и тук таме луноходи (разбирай добрите).
Минавайки Дупница времето се промени и почна да става все по добро, докато след Кресна не виждахме ни сняг ни нищо, а температурата скочи от 0 на 7 градуса. Изпълнихме стегнато задачата, наляхме около 150 литра ценни вина и ракии (имаше място за още 100) в скромния багажник на седана, така оплюван от всички собственици на комбита и потеглихме обратно. Приказката ни се завърна с наближаване на София - отново приятно светещи луноходи, тирове и даже катастрофа, надявам се лека доколкото видях, която обитателите на луноходи снимаха, но разбира се не викаха снегорини, а пътят беше вече затрупан и от две, беше останала една лента. Това бе там до китното населено място с име Червена могила. Незнайно защо телевизия не видях да отрази тази чудна зимна приказка... Разбира се нашата приказка свършва щастливо, но остава с отворен край, защото за поредна година ме пренесоха като с вълшебна пръчка от Европа в Сибир и на връщане минавайки през Русия се замислих дали да не потърся да купя танк вместо кола - вие кой препоръчвате - Т72, Т85 ?
Поздрав на патерици макар на всички именници тези дни и да се лее повече вино както направихме ние
