ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

Има предпоставки (според мен) хибрида (на тойота) да загрява по-бързо по сравнение с „чисто бензинов” автомобил. От една страна двигателя (ДВГ работещ по модифициран цикъл на Отто – цикъл на Милър) му е по-ефективен – което относително намалява топлината към охлаждащата течност. Но от друга – когато ДВГ при хибрида работи, обикновено не работи на празен ход, а е натоварен от генератора (зареждайки батерията). Дори когато ДВГ задвижва автомобила, докато е студен - той консумира повече. За да се съкрати времето за прогряване – допълнително е натоварен и от генератора (ако батерията го позволява, не е „напълно” заредена). А това увеличава по-значимо топлината поглъщана от охлаждащата течност в периода на прогряване – в резултат на това, според мен, би трябвало по-бързо да се прогрее антифриза циркулиращ в „малкия” кръг, съответно повече топлина да постъпва към топлообменика затоплящ въздуха за купето - и така то по-бързо да се затопли. (Някъде споменаваха (преди, за хибридната система на приус), че за да се прогрее по-бързо двигателя на хибрида, поради честите му изключвания и стартирания - имало и топлообменик в който изгорелите газове подгряват антифриза циркулиращ в „малкия” кръг. Има логика, но не съм намирал схемата, а и така тя се усложнява). Но това са само предпоставки. Ако купето не е добре топлоизолирано (шумоизолацията изпълнява и топлоизолиращи функции, е не всяка в равна степен) – това би затруднило бързото му прогряване. Правят лошо впечатление, например, едноредните уплътнения на вратите при корола (и аурис). Двуредното уплътнение създава въздушна междина, която много по-добре изолира от постъпване на въздух (сравнете с прозорците у дома – дограмата е с двуредни, дори триредни уплътнения, а тя е по-стабилна и най-вече не е подложена на вибрации, като автомобилната врата). При корола ми направи лошо впечатление и зацапването на повърхностите, прикрити от вратите, преди уплътнението, свидетелстващо според мен за значително проникващо завихряне в тези области през хлабините. Не знам до колко добре са уплътнени и подвижните „стъкла” на вратите.
А иначе – предполагам се знае, но да се направя на знаещ . Комфорта от топлината, която чувстваме в помещението, в случая - в купето – зависи не само от температурата на въздуха в него, а и (в равна степен) от температурата на заобикалящите ни повърхности (така наречената „средна радиационна” температура). Когато застанем близо до студено тяло, например до прозорците през зимата – „чувстваме да ни лъха хлад” (дори да са прекрасно уплътнени). (Тялото ни излъчва към тези повърхности, а те поради много по-ниската си температура излъчват много по-слабо и кожата ни „чувства” тази загуба на топлина.) До голяма степен поради това чувстваме „хлад” върху лявата си ръка на волана (близка до стъклото на вратата) докато шофираме. Вратата под стъклото е „двойна преграда” с междинно въздушно пространство – ламарината и облицовката и, която е и топло, и шумо изолация – поради това много по-добре топлоизолира в сравнение със стъклото, съответно и много по-бързо се повишава температурата на облицовката при затопляне на купето (а и след това си е със значително по-висока температура). Тавана също, при сравнение със стъклата – е много по-добре топлоизолиран. Пода също. (Седалките и "таблото" - също .) Затова - за да ни е комфортно (зимата), според мен е желателно да ни „духа” не само в краката и ниско долу, но и към челното стъкло (което е с голяма площ и "енергично" се обдухва от „насрещната струя” при движение на автомобила, съответно се охлажда интензивно зимата), както и към страничните стъкла (които са доста близо до нас). Така се създава „въздушна топлинна” завеса покрай тях, а и техните (слабо топлоизолирани) вътрешни повърхности се затоплят малко повече.
(След като се "поизсуши" конденза върху стъклата, ще е добре да се изключи климатика - все пак той и охлажда постъпващия към тях въздух, докато го "осушава".)

Докато зимата основната загуба на топлина от купето е свързана топлопреминаване през преградите (таван, прозорци, врати, под). Тези топлозагуби са пропорционални на температурната разлика – в купето и отвън, която през зимата, като осреднена - е по-голяма, а и при движение те се интезфицират, тъй като въздуха активно „обдухва” външните повърхности. Другите топлозагуби са т. н. „вентилационни загуби” - загуба на топъл въздух и постъпване на външен студен въздух – особено неприятни, когато са свързани с недобро уплътнение на купето.
През лятото – топлопреминаването (постъпването на топлина от вън, от външния въздух) е по-малко и чувствително отстъпва на постъпването на топлина от слънцегреенето през деня. Купетата на автомобилите са значително „по-остъклени” по сравнение с помещенията в които живеем (обикновено). Видимата част от спектъра на слънчевото излъчване (макар и относително много „тясна”) носи до над 50% от енергията, голяма част от енергията се носи и от „късовълновата” (високоенергийна) инфрачервена област близка до видимата. А за цялата тази област от спектъра - стъклото е прозрачно, пропуска много голяма част от тази енергия, без да я отразява или поглъща. (Прозорците на домовете ни са обикновено вертикални , което намалява ефективната им площ спрямо слънчевата светлина постъпваща директно през по-голямата част от деня, намалява и проникването на светлината през стъклото поставено „под ъгъл” спрямо лъчите, увеличава се отражението. Също така прозорците в домовете ни са често засенчени от „високото” лятно слънце от стрехи, козирки, тенти, тераси, щори, храсти и дървета – както от директната слънчева светлина, така и от разсеяната. Освен това обикновено са на вътрешната повърхност на стената и поради това, също са частично засенчени, особено при дебели стени и малки прозорци. Обратно, остъклението на купето - предното и задно стъкло (дори страничните), са относително големи по площ (спрямо обема на купето), обикновено са под наклон, особено ако имаме и „стъклен” таван – и така често повърхността им е близо до перпендикулярно положение спрямо непосредственото слънчево излъчване и практически нищо не ги засенчва. Има прозорци от всички страни и така независимо от къде "пече" слънцето все има стъкла, през които прониква голямо количество непосредствена слънчева енергия.) Докато слънчевата светлина попадаща върху (непрозрачни) външни повърхности – частично се поглъща, частично се отразява, то слънчевата светлина попаднала на вътрешните повърхности, отразената от тях светлина с голяма вероятност попада отново на вътрешни повърхности и поради това в помещенията и в купетата на автомобилите се поглъща много по-голяма част от енергията проникнала през „остъклението”. Поради всичко това – в купето през деня при слънчев ден – много повече енергия прониква със слънчевата светлина. И тази „слънчева светлина” нагрява вътрешните повърхности при поглъщането и – и те на свой ред започват да излъчват, както и да топлят контактуващия с тях въздух.
Докато през зимата за да подобрим комфорта е „достатъчно” да „поставим” въздушна завеса около най-студените повърхности на стъклата (и да затоплим въздуха в купето). То през лятото тези нагрети повърхности са разпространени вътре в купето. Затова и струята от средните „отвори” на „климатика” е добре да работят също интензивно, заедно със страничните – подавайки струи охладен въздух към тавана, обазувайки „естествено падаща пелена”, която да охлажда пътниците (вместо да ги обдухва директно, локално и концентрирано), както и затоплените излъчващи повърхности (и повърхностите с които контактуваме).