Пробвай да покараш с големи странични ускорения на тялото и да видиш дали ще можеш въобще да си държиш левия крак на спирачките. Слага се на мъртвия педал за опора и за да не се държиш за волана. Волана винаги трябва да го държиш с отпуснати ръце, а натоварването да го отнася кракът в случая. В противен случай ще се вкопчиш във волана и ще ти е много трудно въобще да контролираш колата.
Ляв крак се използва и при състезателно каране (термина е Left Foot Braking) - и се използва за балансиране на колата в завоя на границата на сцеплението, както и за намаляване на времето за вдигане на десния крак от газта и преместването му на спирачките - както и за запазване на оборотите двигателя. Но тогава трябва да си сигурна че левия ти крак е толкова чувствителен, колкото и десния - защото обикновенно си свикнал да натискаш рязко и непрецизно съединителя. Но трябва да имаш какво да те държи да не се залепиш за вратата - много пъти съм пробвал с Хондата си на писта, в опитите си за пързаляне - но е страшно трудно без седалка имаща странична опора и състезателни колани. Дали обаче е удачно за нормално каране.... ако тренираш за състезания на улицата - може би да, но иначе мисля че времето за реакция е достатъчно добро и с десния крак...
Ето малко и за LFB от Speed Secrets 2:
Спиране с ляв крак (Left Foot Braking – LFB)
През последните няколко години, стана очевидно че ако искате да спечелите в която и да е форма на автомобилни състезания, където се използват специално подготвени състезателни коли (F1, Champ Car, Indy Lights, Formula Atlantic, Prototype Sports cars, Formula Ford), трябва да спирате с левия крак. Защо е това, и какво се е променило за да доведе до верността на това твърдение?
Имаше време, когато някои от състезателните коли които даваха предимство при използване на съединителя. Това вече не е така. Повечето сега са с последователно превключване. Идеята е че не трябва да използвате съединителя за да превключвате предавките. Не само че не ви трябва, но всъщност ще забави превключванията ви.
Разбира се, основната техника за тази промяна в използваната техника използвана от днешните побеждаващи пилоти е свързана с техния опит. Много от днешните пилоти са прекарали много години състезавайки се с картинг. И какво правите с краката си в картинг? Десния крак е на газта, а левия на спирачката. Многото години трениране на чувствителността на левия крак е това, което води до добро спиране с левия крак в състезателни коли по-късно в тяхната кариера.
Спирането с ляв крак е една техника, която трябва да развиете, ако искате да стигнете до Formula 1, Indy Car, или NASCAR.
Ако един пилот не е прекарал много години използвайки левия си крак за спиране в картинг, пилота може и никога да не придобие чувствителността и точността на спирането с ляв крак, на необходимото ниво. И, тези тренировки трябва да станат на по-ранна възраст за да стане добре програмирана, несъзнателна техника. Защо? В книгата си, “Защо Michael не може да удря”, невролога Dr. Harold L. Klawans разкрива защо Michael Jordan не може да удари бейзболна топка достатъчно добре, че да пробие в главната лига по-времето когато се беше оттеглил от баскетбола. В крайна сметка, според Klawans, е че ако една физическа техника не е била програмирана от ранните до средните тийнейджърски години, мозъка, както и тялото няма да могат да възпроизведат психомотирните умения необходими за функционирането на най-високо ниво. С други думи, Michael Jordan не е удрял достатъчно топки като дете.
Следната статия написана от Matt Bishop в броя от 8 Юни 2000, на списанието Autosport разглежда спирането с ляв крак от гледна точка на Formula 1.
Ако има един час от целия F1 сезон, който разделя мъжете от момчетата, това е квалификацията в Monte Carlo. Предната неделя, стартиращите от първа редица в този напрегнат час бяха Michael Schumacher и Jarno Trulli. Всички знаем за Michael. Но какво можем да научим от заслепяващото каране на Jarno? Добър въпрос. И ще се върнем към него.
Три обиколки от началото на състезанието миналата година, Damon Hill излезе от тунела, намали за шикана, сгреши, и леко удари своя Jordan в мантинелата. По това време седях до басейна, и след 10 минути Damon се появи с намръщено лице. Той вървя 20 метра след позицията където бях аз, и спря. Той стоеше там, мълчалив, в продължение на още 10 минути, гледайки колите преминаващи на скорост.
На следващото състезание, го попитах какво е видял. “Стоях на Tabac”, ми каза той, “но не можех да видя нищо защото преградите бяха твърде високи. Така че отидох до входа на басейна, бързия ляв-десен, и там вече можеш да видиш нещо. Michael (Schumacher) и Mika (Hakkinen) – но в частност Michael – преминаваха много по-бързо.
“Когато отидох до изхода на басейна, десния-ляв, наистина можех да видя че Michael правеше нещо съвсем различно с колата. Наистина, наистина, очевидно различно. Но знаете, не можех да разбера какво. Не можех да кажа дали understeer-ваше или oversteer-ваше, или как спираше или какво правеше с газта. Всичко което мога да ви кажа е че той беше различен и по-бърз.”
Вътрешен човек от Ferrari по-късно ми разкри че Michael спираше с ляв крак. И повече от това. Тъй като за него, спирачките не са просто механизъм за намаляване на скоростта на колата. Не. “За Michael, спирачките са един елемент от фино, но в същото време подсъзнателно сливане на техно- динамични компоненти”, ми каза моя източник.
Така че докато Ferrari-то с 3ти номер преминаваше покрай объркания поглед на Damon този ден, вътре в кокпита краката на Michael са танцували върху педалите с пъргавината и чувствителността на ръцете на Боливийски джебчия. За да бъдеш изключително бърз в днешни дни, каза косвено моя човек, това е което трябва да можете да правите.
Което ни води обратно към Trulli. Класически пилот с минало в картинга, Jarno вероятно никога през живота си не е спирал F1 кола с десния си крак. Jarno също така може да прави техно-динамично сливане.
Съгласен съм, ще кажете, но повечето F1 пилоти спират с ляв крак в днешни дни.
Да, така е, но за много това е нещо което са били принудени да направят. Някои от тях никога не му хващат цаката. През 1998, например, съотборник на Hill в Jordan беше Ralf Schumacher – като Trulli, човек който е започнал да кара картинг като малко дете, човек за когото спирането с ляв крак логично е толкова лесно, колкото и ходенето. Попитах тогавашния технически директор на Jordan защо Damon не спира с ляв крак. “Мисля че е случай на: ‘Знам че е по-бързо, но съм на 38 и не мога да му свикна добре’”, отговори Ирландеца.
Тази забележка звучеше зловещо както и Rubens Barrichello тази година.
“Michael спира с левия си крак точно до апекса на завоя”, призна Rubens в Monaco, “докато аз трябва да вдигна десния си крак от спирачките по-рано, за да натисна газта в същото място както и той. Спирам с десния си крак поради чувството. Опитах се да използвам левия си крак и просто не изглежда правилно (lz2lps: явно е трябвало да седне в кола с предно 
). Трябва да правите това, при което се чувствате най-комфортно”. Между другото най-добрата обиколка на Rubens предната неделя беше с 1 секунда по-бавна от тази на Michael.
Вероятно е време Rubens да направи стъпка напред и даде всичко от себе си (lz2lps: на английски ‘put his best foot forward’). Левия си крак. Просто да попита Damon.
Така че, според тази теория, ако не сте прекарали доста време в карането на картинг, до момента когато вземете шофьорска книжка, никога няма да бъдете Schumacher или Montoya. Въпреки че вярвам че има много истина в това изречение, определено не мисля че ако не сте израснали карайки картинг трябва да седите далече от карането на състезателна кола. С работа, както физическа така и умствена, можете адекватно да тренирате левия си крак. Разбира се, времето, концентрацията, и енергията която влагате в това са време, концентрация, и енергия прекарана далече от работата върху други области от вашето каране. Но, все още си струва много.
Така че, имайки в предвид всичко това, защо точно спирането с ляв крак превъзхожда спирането с десен крак?
Сравнете графиките на газта и спирачката на тези двама пилота в края на една права. Пилот A спира с десния крак. Както можете да видите, при спирането с десен крак се губи време – времето необходимо да махнете десния си крак от газта и да го преместите над и върху педала на спирачките (от точка “a” до точка “b” на графиката). При спирането с ляв крак, няма загубено време – преминаването (transition) от газ към спиране е мигновено.
На първо място, спирането с ляв крак ви позволява да променяте скоростта на колата – това за което използвате спирачките – без да нарушавате баланса толкова много. Така е по-лесно да карате плавно. И по-всяко време когато можете да карате плавно, нарушавайки по-малко баланса, толкова по-висок че ви бъде лимита на сцепление. И това означава че можете да карате по-бързо.
На второ място, този начин на спиране печели време в прехода от газ към спирачки, и след това пак към газ. За това говореше Barrichello. При спиране с десния крак, кракът ви трябва да се премести от педала на газта върху педала на спирачките и обратно. В края на правата, това ще доведе до необходимостта да започнете спирането по-рано. При прехода от спиране към ускоряване, частицата от секундата която е необходима за преместването на десния ви крак от педала на спирачките към газта е изключително ценна. Когато използвате левия си крак за спиране, това движение или преход дори не съществува.
Всъщност,
е възможно дори да препокриете края на спирането с началото на ускоряването (постепенно подаване на газ) така че да няма никакво закъснение. Ако се направи правилно, промяната в баланса ще бъде незабележима.
Това спестява време и държи колата по-добре балансирана.
При спиране с ляв крак, също така е възможно да държите десния си крак натискайки газта до пода, и просто да променяте скоростта или балансирате леко колата, като спирате в същото време с левия крак.
Това е нещо което не препоръчвам да се прави често, тъй като рано или късно спирачките ще прегреят. Обаче, ако ви трябва просто
да накарате предницата да “захапе” малко по-добре при turn-in за бърз, широк завой, понякога кратко, бързо натискане на педала на спирачките с левия крак, докато натискате газта до ламарината ще свърши работа. Или, ако трябва да намалите съвсем малко скоростта,
но не искате да загубите инерцията на двигателя, същото използване на левия крак може да работи.
Може ли един пилот да бъде конкурентоспособен без спиране с ляв крак, използвайки десния си крак да спира? Определено. Dario Franchitti, например, използва десния си крак за спиране, освен ако не кара на овал. В броя на списание Race Tech за Октомври/ Ноември 1999 той каза, “Ако завоя го изисква, може би от време на време докосване с левия крак, но не много често...спирам с левия крак тук (овалът в Chicago) така че нямам толкова голямо чувство на педала. Мога да почувствам когато гумите започват да блокират, но левият ми крак определено все още не е толкова чувствителен колкото десния. Аз съм по-скоро традиционалист”. Разбира се, човек се чуди какво може да направи Franchitti, ако се беше научил да спира с ляв крак преди години.
"Одни трусят, бросают вёсла, ложатся на дно баркаса, и их разбивает о скалы! А другие крепче берутся за весла, и гребут, гребут, навстречу ветру, наперекор буре гребут, и они побеждают стихию!" (с) "Повесть о настоящем человеке"
. Ако в състезателна кола се чувстваш неудобно, тогава няма как да караш бързо, защото няма да можеш да се концентрираш върху пистата, а например в болката в гърба....
.... 
единия ми крак е на газта, другия на спирачката. имам чувството че ако левия си почива безгрижно, а с десния ми се наложи да спра внезапно, ще загубя поне 2-3 секунди от преместването 
