Не знам какво сте гледали, но вземете хлабиномер, не е нужен с голяма точност, а клинов (дори пластмасов) и замерете хлабините. Дори просто прекарайте пръсти по тях, да видите колко се разминават и то не в една плоскост. И всяка следваща - казвате - ги прави все по-еднакви? Прокарайте пръсти по ръбовете, по извивките. Износват се матриците, но вижте и как се прави опресовката - вижте детайла, че е покрит, не е гола ламарина. Самата матрица също се смазва. Вижте и как се формоват затворените конструкции - пак се използват матрици, но дали машината може да се нарече преса. Дори за листови детайли се използва технологията. С течност под налягане. Не знам с какви чинии сравнявате - но вижте дебелината на листовете ламарина по автомобилите - клони към дебелината на фолио.

(Особено, когато се приспадне грунда, боята и лаковото покритие

) Има китайски 'производители", но има китайски производители, има и турски, и полски, и италиански, и немски, сигурно има и други. (Има и производители щамповащи детайли за тунинг, които да се монтират към оригиналната конструкция, заменящи оригинални калници, капаци - те вече са скъпи, но пък се изработват единични бройки.) Казвате - техните матрици са все евтини за разлика от оригиналните? Може, но правят детайли с размерите на предните капаци, с укрепващата конструкция.
(В "леярната" си изливаш матрицата (като в някои случаи, например за тилната страна - може да е сегментирана), не самия детайл - за термоформоване на пластмаса - така е евтино. А с принтера си правиш обекта по който се прави калъпа за отливката на матрицата. По евтино е, от изработката с фреза, не е необходима прецизност до стотни.) Машините за такова масови производство - явно са скъпи, особено роботизираните. Но не мисля, че матриците са особено скъпи - а те се сменят за производството на друг модел, бил той и по-нов, особено когато е изграден на същата стара, стандартизирана платформа (и дори двигател с трансмисия са принципно същите).