Азот в гумите

[ufer]

Аз ще ви разкажа как при мен преди около 25-30 години гръмна гума на камион при налягане 10 бара. Джантата 22,5" беше от старите с осигурителен пръстен, който изхвърча на 10 метра и слава богу не удари никого, а налягането ми разпра единия крачол. Това беше повод, колегата да ми разкаже за истински, при това трагичен случай отпреди други 10-ина години, когато един такъв пръстен буквално прерязва главата на шефа на сервиза. Най-гадното е, че монтажът се извършва на преса, която трябва да има предпазен кош, е, нямало е, и при мен нямаше... Така че с колегата сме имали голям късмет... Та знам отлично как гърмят големите гуми и като при много други професии рисковете за механиците са огромни...

[Оги]

Тез гуми се помпеха в клетки. Който е дръзнал да бъде небрежен или не му се търкаляше колело 200 кг. до тях рискуваше висока цена на здраве и живот. За 2 г. работа в гумаджийно с такива се случи да гръмнат няколко пъти, за щастие в клетките. 20 цола бяха тез с обръчите, 22,5 без вътрешни.

[ufer]

Май наистина бяха 20", мина много време и спомените избледняват... И не съм сигурен дали тази преса е оборудвана впоследствие с клетка...

[Оги]

При нас на монтажните машини нямаше защити. И след като парка се преоборудва с безкамерни не си спомням да е имало, при монтажа те се изпъваха върху джантите на 2-3 атм. и не са гърмяли. Риск имаше при старите в случай, че някой обръч не е наместен добре при монтажа, или крив или ръжда или друго и може да изтърве от високото налягане. Та след монтаж се търкаляха до компресорното и там се пъхаха в клетките.

[ufer]

Проблемът идва от заоблените ръбове на пръстена или на жлеба в джантата. Уж е легнал добре, но въпреки това може и да те подведе. Може мен да ме е подвел и като гръмна гумата, пръстенът хвръкна (за първи и последен път), за урок поне ми се проветриха крачолите...

[zorbata]

Няма значение кой какво е чел видял и т.н.
Инструкцията е самолетните гуми да се пълнят с азот.
И определено има разлика между въздуха и азота за автомобилните гуми. Те също се нагряват при движение и спиране. Тези 20% кислород определено влияние на разширението вследствие на температурната разлика.
Даже и датчиците го регистрират.

[Двигателист]

zorbata, наистина ли ти е толкова фатално изменение на налягането в гумата с 0.07 бара на 10 градуса, ако е напомпана с въздух?

[slowtraveler]

Тези 20% кислород определено влияние на разширението вследствие на температурната разлика.

Май не сте обърнали внимание, че влиянието върху налягането е заради водните пари във въздуха, а не заради кислорода
Двигателист, скоро не съм проверявал, но на Джипа на магистрала мърдаха с около 0.2атм... Което от друга страна бе добре, защото е по-добре налягането да е повишено при движение с висока скорост

[Hursa]

Няма значение кой какво е чел видял и т.н.

Как няма? Именно за това са темите - да се сподели. Както и да се изясни - дали сме разбрали видяното, прочетеното, на базата на което сме изградили мнението си - например по въпроса с помпането с азот. Само голи заявления от типа "Напомпай ги с азот и няма да имаш този проблем" - не е достатъчно, поне според мен, за да го прочете или види някой и да реши.

изменение на налягането в гумата с 0.07 бара на 10 градуса, ако е напомпана с въздух

От къде е информацията?

► Виж съдържание

Мигащото червено не е вписано в официалният доклад - значи е догадка на някого... Това имах предвид...
Затова и споделих какво пише в официалният доклад. С какво налягане е била гумата, и в какво състояние - това е съвсем друг въпрос... Защото гумата на Конкорда се взриви както е с азот.
Самото тълкувание, че парите са кондензирали при висока температура ме навежда на мисълта, че не осмисляш добре физичните процеси
При загряване дори кондензиралата в даден момент вода би се изпарила, разтворила във въздуха и разширила.
Затова и лятото абсолютната влажност на въздуха обикновено е много по-голяма отколкото зимата, а сутрин често има роса при спадането на температурата през нощта...
Но в конкретния случай (и не само при него) - прочети за пиролизата на гумата при нагряване... Пиролизата не изисква въобще кислород. ...
Едно видео за започнал пиролитичен процес...

Съмнявам се, че не е вписано в официалния доклад. До колкото разбирам, дадено е резюме на изводите от разследването, на базата на което се правят инструктажи. Даден е и окончателния доклад от разследването, може да се разгледа, кофти че е на испански и ще стане по-трудно (странно защо не е на португалски). Но след даденото видео от вас – може би няма нужда – показва как „The air, under high temperature and pressure, resulted in a chemical reaction with the tire itself“. Не знам дали коментиращия греши или аз не го разбирам – английския ми е никакъв – но пиролиза по определение са процеси в безкислородна среда (обикновено при ниско налягане, дори вакуум). И е ясно защо – в присъствието на кислород започва окисление, горене – има горими вещества, има източник на възпламеняване (висока температура и налягане), има окислител. (Вижте как работи дизеловия двигател, вижте как гори дърво или въглища – явно същото протича и в гумата, напомпана с въздух, когато се загрее над определени граници.) При пиролизата протичат основно ендотермични процеси, поглъща се топлина. Т. е. пиролизата, когато се загрее гума напомпана с азот ще поглъща топлина. А в случая е имало окисление и горене на отделящите се в следствие на нагряването и вещества, горене на вътрешната повърхност на гумата. Това повишава бързо температурата и налягането в нея. Това показва и видеото - според мен.
Къде видяхте „тълкуване, парите са кондензирали при висока температура“? Написал съм „ За да има влагата някакво отношение по случая, трябва при напомпването и с въздуха да са вкарали такова количество водни пари, че те в последствие да са кондензирали, преди прегряването на гумата, при това количеството на кондензата трябва да е значително.“ Ако просто се „вземе“ околния въздух и се компресира в гумата до нужното налягане – въздуха, та и гумата ще се нагреят. Постепенно ще изстиват и налягането ще спадне (при това изстиване водните пари, в зависимост от влажността и температурата на "взетия" околен въздух – могат да кондензират (особено ще е значимо количеството, когато налягането е много по-високо), защото при по-високото налягане е увеличено парциалното им налягане – това ще доведе до още по-значимо намаляване на налягането на така напомпаните гуми). Затова, големите компресори са снабдени с охладител на компресирания въздух и с ресивър – въздуха се нагнетява в ресивъра, като преди това преминава през охладител за да се намали обема му, а и да се отсепарира, и дренира образувалия се конденз. В ресивъра се доохлажда до околната температура и се до отделя образувал се конденз. Въздуха се подава към консуматора от ресивъра, където налягането е по-високо от нужното, затова и относителната влажност на въздуха при консуматора е по-ниска (а компресора поддържа налягането в ресивъра). Така влажността е отделена до много голяма степен още преди напомпването (според мен, затова и не се споменава влагата). (Може да се получи конденз, но ако околната температурата след напомпването спадне и то чувствително – тогава относителната влажност може да достигне насищане. Но тогава и налягането в гумите ще спадне, както в следствие на спадането на температурите, така и в следствие образуване евентуално на конденз, който все пак ще е малко.) Същото има и когато напомпваме гумите на автомобила, но тях ги помпим до около 2 атмосфери, затова и не се забелязва така осезаемо нагряване, а и са много по-малки (и веднъж монтирани, обикновено само ги донапомпваме с много малко, ако въобще е необходимо). В случая с авиационните гуми е трябвало да ги напомпат до 14 15 атмосфери, като балона на всяка е около 100 пъти по-голям (а и бройката им е голяма). Затова вероятно са използвали голям „промишлен“ компресор.

[slowtraveler]

Даден е и окончателния доклад от разследването, може да се разгледа

Нали точно цитати от него ти дадох...
Частта с изводите..

[Hursa]

Любопитно, че авиационните гуми от клипа с изпитанието позволяват такова значително увеличение на "обема". А гумите за товарни автомобили (вероятно и за леки автомобили) видимо не увеличават "обема" си при нарастване на налягането. (Може би поради необходимостта да дават добра странична устойчивост в завои.)

[slowtraveler]

Ами не знам - на нашето самолетче, дето максималната му излетна маса е под 500кг, при 2.7Атм гумата му изглежда като изключително мека (винаги се ползва манометър, защото 'на око' не можеш да различиш 2 от 3атм.. Гумата все изглежда 'мека'...

[Hursa]

Може би - защото не ги помпите с азот.
Интересно как и с какво са "армирани" показаните авиационни гуми. Май бе споменато в клипа.

[slowtraveler]

Не знам... Нашите са изключително меки по балона, но изключително твърд ринг... Джантата се разглобява, защото е абсурд ринга да бъде измъкнат през джантата...
И да - скоростите на излитане/кацане и височините са несравними...

[Двигателист]

От къде е информацията?

От произволен гимназиален учебник по физика. Закон на Шарл. С известни уговорки, защото въздуха не е идеален газ.