Не, че не се знае.
В атмосферния въздух – обикновено винаги има някакво количество водни пари. При определена температура (и налягане) във въздуха може да има до определено максимално количество водни пари (освен, ако температурата не е над температурата на кипене при конкретното налягане) – и го означават, като 100% относителна влажност. Абсолютната влажност е – колко грама пара се съдържат в кубически метър атмосферен въздух при определена температура и атмосферно налягане. С понижаване на температурата – абсолютната влажност, съответстваща на стопроцентната относителна влажност се намалява значимо - т. е. Определено количество студен въздух може да поеме значително по-малко водни пари. Обикновено зимата – относителната влажност е висока, а абсолютната влажност ниска.
Ако имаме определено количество влажен въздух (с относителна влажност по-ниска от 100%) и започнем да го охлаждаме, неговата относителна влажност ще се увеличава и при определена температура ще достигне 100%. При понататъшното му охлаждане – парите в него ще започнат да кондензират, образувайки много малки капки вода. Така се образуват облаците, мъглата. Водната пара практически е с прозрачността на въздуха – затова е невидима (за нас). Образуващите се капчици, поради голямото си количество, всяка със своя повърхност – отразява част (макар и малка) от падащата върху нея светлина (почти еднакво в целия видим спектър) - затова виждаме този конденз, като бяла „пелена”.
При “пълното” изгаряне на въглеводородите (бензини, дизелови горива, пропан-бутан, метан) се образува (в идеала) – въглероден двуокис и вода (водни пари). При работата на съвременните „бензинови” (както и „газови”) двигатели се поддържа (до голяма степен) такова съотношение въздух/гориво, че в идеала, целият наличен кислород в него да реагира с цялото количество постъпило гориво – стехиометрична смес. (За съжаление, на практика – дори при относително преобогатена смес, не реагира всичкия наличен кислород, както и при относително бедна смес – не изгаря напълно цялото подадено гориво при условията в цилиндрите, при работа на ДВГ.) Освен това – при по-леките горива, количеството образуващи се водни пари спрямо образуващия се въглероден двуокис – е малко по-голямо (относително малко по-малко при изгаряне на дизела, малко по-голямо при изгаряне на бензина, още по-голямо при пропан-бутана и най-голямо (от въглеводородите) при метана – но и това си е известно, сорри). Та с това исках да кажа – изгорелите газове при съвременен ДВГ работещ по цикъла на Отто са относително по-богати на водни пари.
Напускайки цилиндрите – изгорелите газове се разширяват допълнително и се охлаждат. Излизайки от ауспуха – контактуват с по-хладния външен въздух и се охлаждат допълнително. И така, особено при студено време – обикновено се стигне до частичен конденз на парите съдържащи се в изгорелите газове.
Като „настъпите здраво педала” на хибрида – дросела се отваря максимално, подобрявайки максимално „пълненето” на цилиндрите, ДВГ се развърта бързо до обороти съответстващи на максималната мощност (приблизително) и ускорява при тази мощност отдавана от него (подобно на автомобил с механичен вариатор) – т. е. при високи обороти. А поради това през двигателя преминава голямо количество въздух, съответно през ауспуха излиза много голямо количество изгорели газове. Освен това - при ДВГ на „двулитровия” хибрид – степента на разширение е относително по-голяма, спрямо „обикновен” бензинов двигател. А поради това изгорелите газове напускат цилиндрите с по-ниска температура (ако двата двигателя работят при сравними режими) – затова е и относително по-икономичен такъв двигател (не че и това не се знае). Затова при „настъпване” на хибрида – конденза образуващ се в близост до ауспуха е относително „по-плътен” и за това по-добре видим. (При „другите” бензинови двигатели – изгорелите газове успяват да се разсеят малко повече преди да се образува същото количество конденз.)
(Общо взето, май това се казва и в репликите, които цитирахте – но с много по-малко думи, извинявам се

.)