Малко теория... Аквапланингът както показва наименованието означава явлението при което превозното средство прекратява контакта си с асфалта, и започва да 'планира' по водата... A триенето при такава 'смазка' е почти нулево (намаляването на скоростта на автомобила е безконтролно и зависи само от загубената енергия от изхвърлената/изпръсканата вода и от въздушното съпротивление)..
Причината за това е факта, че за да се осъществява този контакт гумата/контактната площ трябва да измести известно количество вода от конкретното място на контакт. Но гумата има определени възможности - може да изхвърля определено количество вода за единица време. И когато превишиш това количество, гумата 'изплува', загубвайки контакт с твърдата повърхност...
Това явление е изключително опасно, защото в този момент нямаш никакъв контрол над направлението, в което се движи автомобилът - той си продължава натам, накъдето е бил векторът на скоростта на центъра на масата на автомобила....
От какво зависи количеството вода, което трябва да изхвърли гумата? Най-общо обемът на 'почистената' от гумата вода за единица време представлява паралелепипед, широк колкото е широка гумата, дълъг - каквото разстояние би изминала гумата за единицата време, и висок толкова, колкото е дълбока водата... Разбира се има и още един фактор - колко ефективно гумата може да изхвърля водата - това е грайферът - форма и дълбочина...
Да разгледаме параметрите. От тях може да си направим следните изводи, че вероятността за аквапланинг се повишава при :
1. По-широка гума
2. По-висока скорост
3. По-дълбока вода
4. По плитък или неефективен грайфер (износени гуми)....
Да се върнем към практиката...
Обикновено при нормална гума и нормален дъжд, аквапланинг може да настъпи при 80-90км/ч..
Относно грайферът - обикновено процесът има гранична стойност тогава, когато избутаната от блокчетата вода запълни изцяло грайфера. Преди да е запълнен обикновено няма опасност от аквапланинг.
Чисто практически това се чувства от шофьора чрез 'спирачната сила' на локвата. Ако усещаш 'преминаване като нагорещен нож през масло - още си далеч от аквапланинга. Почне ли обаче автомобилът да 'спира' при преминаване, или да се 'удря' в локвите, значи си близо до аквапланинга. Този 'удар' и повишеното съпротивление го отдавам не само на по-голямото количество изтласкана вода, но и на изпълване докрай на грайфера с вода (защото разликата в усещането между 'ножа и маслото' и 'удара' е много голяма при малка промяна на скоростта). Малко по-дълбока вода или по-висока скорост ще направи невъзможно изтласкването им през вече пълният грайфер и ще настъпи аквапланинга, така, че е време да се отпусне газта...
Все пак всеки може да попадне в аквапланинг (особено имайки предвид нашите пътни строители).... Какво да се прави в такъв момент...
Първо - виждаш дълбока локва - намали скоростта доколкото можеш ПРЕДИ локвата, но отпусни спирачката ПРЕДИ влизането в нея.. Така с по-ниската скорост ще подобриш шансовете си колата да излезе от аквапланинг по-бързо и отново да получиш възможността да я управляваш, като в същото време влизаш в локвата с балансиран автомобил без усилия за завъртане и т.н..
Влязъл си в локвата, но усещаш 'олекване' във волана, присветване на ТС и т.н. - значи вече е настъпил аквапланинга... В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не натискай спирачката. Това може да доведе до завъртане на автомобила ако все още някоя гума има контакт с асфалта (гумите не изпадат в аквапланинг едновременно)... Напротив - целта ти е да няма никакъв завъртащ момент при излизане от аквапланинга...
Т.е. - задържане на волана направо (колата ще си продължи направо искаш или не искаш), като се задържа здраво - при 'кацането' може воланът да 'дръпне' настрани, а и може да се наложи корекция на треакторията...
Натискане на съединителя за да не се получи спирачно усилие от двигателния мост при допиране на някоя гума до асфалта, което да завърти автомобила... Ако сте с автоматик - продължаване на подаване на ЛЕКО газ така, че оборотите да съответстват що годе на скоростта.... И изчакване - рано или късно автомобилът ще 'потъне' и отново ще имате контрол....
Най-неприятно е ако автомобилът ви изпадне в аквапланинг в завой... Тогава вероятността да изхвърчите външно от завоя е много голяма. Затова и не трябва да допускате това - по-добре влезте с по-ниска скорост в завоя отколкото да се чудите какво да правите.... Ако все пак ви изненада локва (например плавен завой на магистралата) и не можете да намалите, подгответе се да преминете локвата 'направо' без опит да променяте посоката по завоя.. Например ако никой не ви изпреварва и имате ляв завой, то по-добре 'чукнете' леко вляво и изправете волана преди навлизането в локвата. Така дори и да 'изплувате', ще имате доста повече метри на асфалта 'по допирателната', преди да изхвърчите извън пътя, и съответно шанса да възобновите контрола рязко се покачва... При десен завой - обратното - може дори леко да използвате дясното платно ако е празно... При всички случаи планирайте преминаването на локвата/наводнената ивица така, че да се движите направо...
Имам личен случай с продължителен аквапланинг, който се е отпечатал в паметта ми... Участъка от Албена към Кранево - дългата права в гората... Вали що годе силен дъжд, но нищо особено... Решавам да изпреваря пътуващият пред мен автобус, който се движи с около 70-80км/ч... Колата - старото ми голфче със 'студентски' гуми
Грайфер - около 2мм....В момента, в който се изравнявам със задните гуми на автобуса виждам как автобусът влиза в по-дълбок/наводнен участък. Предното стъкло веднага се залива от изхвърлената от автобуса вода и въпреки пуснатите предварително чистачки загубвам всякаква видимост напред... И в същият момент и аз 'изплувам'... Та плувам си аз и си мисля - дали ще нацеля автобуса, дето е на метър вдясно от мен, или ще скоча в гората вляво
Докато си мисля, гледам че явно губя скорост, защото вдясно стената/автобусът почна да се изтегля напред, а вляво гората не се приближава... Поглеждам километража - 20км/ч (празен ход на двигателя)... Натискам съединителя и чакам... По едно време автобусът се отдалечи доста напред и почнах да виждам и през предното стъкло, че си държа лентата и всичко е ток и жица, само дето няма управление След няколко метра видях как скоростомера потрепна до около 40км/ч, но отново 'изплувах'.... След още двадесеттина метра окончателно се 'приземих' със скорост 40км/ч.... Автобусът сигурно бе стигнал до Кранево през това време аз докато се мотам из локвите (при всички случаи бе поне 30-40 метра напред ) Иначе на магистралата често съм си правил експерименти с многократно 'изплуване' при немного силен дъжд При липса на околен трафик разбира се... Това спомага да се чувства автомобила... Газта се държи умерено, така, че да няма силни 'удари' при възстановяване на контакта с асфалта, а и ТС да не работи прекалено 'остро'...
Та така ги виждам аз нещата... Внимателно шофиране в дъжд, понижена скорост, внимателно с гумите (при износен грайфер - по-ниска скорост) и най-вече МИСЛЕНЕ зад волана...
Безаварийно пътуване
