Завръщам се на Тойота хоризонта след повече от 7 години, откакто продадох моята първа Тойота Корола E11 4ZZ-FE. Този път търсехме кола( с жена ми ), която да бъде семейна, т. е. да побира много боклуци в багажника. И така успях да се сдобия с вече упоменатия автомобил. Идеята беше да вземем автомобил за малко пари с доста забележки, които да бъдат отремонтирани и да превърнат колата в изправно превозно средство. Тази стратегия до някъде "сработи".
Започвам по същество. Когато взехме колата, горката не можеше да вдигне повече от 60 км/ч. Нямаше никаква мощност. Оказа се, че турбокомпресорът има луфт и е сдал багажа. След препоръка от майстор, издирих друга турбина, втора ръка. След монтажа, "новата турбина" се оказа, че също не работи коректно и започна да изхвърля масло. От моргата, от където закупих частта не пожелаха да върнат парите и затова продължихме с рециклирането й. В крайна сметка турбото проработи. Е да, но двигателят продължи да си е толкова "умрял", преди да се включи турбото. Компания му правеше и износеният съединител, което превръщаше потеглянето от наклон пълен кошмар. След едно пътуване от София до Плевен двигателят беше изгорил маслото от максимума до минимума на щеката. Всичко това и в допълнение фактът, че при стартиране на автомобила на студен двигател, от ауспуха му излизаше бял дим, ни доведе до мисълта отново за сервиз. Този път мерките бяха радикални - сваляне на целия двигател, пълно почистване на глава, смяна на семеринги и гумички на клапаните, подмяна на дифтунги на дюзите. Двигателят беше задръстен от отлагания, сажди и други мизерии. Дюзите се оказаха в добро състояние, което не доведе до тяхната смяна. Смениха ми и съединителя. В крайна сметка колата заработи както трябва. В допълнение на този ремонт мога да добавя и смяна на ангренажен ремък и водна помпа. Сега се съживявам от крупната сума пари, която оставих в сервиза.
