- Най-ниска цена на електроенергията - при битова нощна тарифа от 0.15 лв/kWh и дневна тарифа от 0.25 лв/kWh градският пробег от 100 км струва едва около 2.50 лв на нощна тарифа и около 4 лв на дневна тарифа. С днешните цени на бензина този разход е сравним с 1 л бензин на 100 км за градски пробег.
- Най-щадящото за живота на батериите зареждане. Домашното зареждане обикновено се случва при ниски мощности (от 2 kw до към 22 kW) с AC зарядни станции и при съвременните видове батерии тези условия на зареждане са най-благоприятни и допринасят за по-малка деградация във времето, сравнено с по-бързо зареждащите DC публични зарядни.
Въпросът за домашното зареждане и необходимите стъпки за изграждането на нужната инсталация е един от първите, който изниква, когато човек си закупи за пръв път електромобил и във форума съм срещал дискусии в различни теми. В това мнение съм споделял моя опит със сегашната ми кола Rav4 PHEV, но с отварянето на тази тема ще се опитам да обобщя информацията за всички видове електромобили и зареждания до колкото ми позволяват познанията. Наличието на отделна тема също ще направи по-лесно откриваема инфомацията по въпроса и ще събере бъдещи дискусии на едно място.
Партиди - видове и предоставени мощности
Когато моята кола дойде гаражът ми, който е в приземен етаж на блок, нямаше отделна партида и трябваше да сложа контролен електромер, за да мога да плащам на съседите и да не натоварвам общите разходи в блока със зареждането на моя електромобил. Освен това общата партида в блока беше на фирма и съответно не беше на по-евтината битова тарифа, което беше още един стимул да отида в електроразпределителното дружество (в моя случай Електрохолд) и да поискам да получа отделна партида. Документално при мен стана лесно, тъй като имах отделен нотариален акт за гаража. Ето и специфичните неща, които може би е полезно да се знаят при откриването на такава партида:
- Може да се поиска проучване в различен диапазон на мощностите, като първият вариант е до 6 kW и е значително по-евтин като такса, а следващият е до 15 kW. Каква мощност ще се предостави зависи от резултата от проучването, което ще направят от електроразпределителното дружество - в моя случай имаше достатъчно мощност в наличния трафопост и ми пуснаха исканата от мен мощност от 15 kW.
- Партидата може да бъде за монофазен или за трифазен ток. Това, което ми казаха е, че няма никаква разлика в таксите и затова естестено поисках трифазен ток. С монофазен максималното зареждане на електромобил, което мога да постигна, е до 7.4 kW, което всъщност е и максимумът като скорост за зареждане на сегашния ми плъг-ин хибрид, но в бъдеще със сигурност в някакъв момент ще влезе и чиста електричка в този гараж и затова ми се искаше да има възможност и за по-бързо от това зареждане.
- Времето от поискването на проучването до реалното свързване към новата партида отнема няколко месеца. За да се поскъси малко срока, след като ми одобриха искането за трифазна партида, аз организирах моят електротехник да пусне един "висящ" кабел от електромерите до моя гараж. Така при идването на техниците от Електрохолд ги помолих директно да свържат кабела към новопоставения от тях електромер и после ние си го досвързахме в гаража. Ако не го бях направил трябваше тепърва да пускаме въпросния кабел след поставянето на електромера и тепърва да ги викам да идват повторно за свързването му, което с техните срокове не е ясно колко още щеше да отложи процедурата във времето.
Зарядни станции - видове и обща информация
Както вече споменах, домашното зареждане обикновено се случва посредством AC зарядни или иначе казано - такива, работещи с променлив ток. Всеки електромобил разполага с т.нар. бордово зарядно, което се грижи да преобразува получения променлив ток в DC и да го "изпрати" към батерията. От това бордово зарядно зависи и максималната скорост, с която ще може да се зарежда електромобила. Например при Rav4 PHEV бордовото зарядно е ограничено на 6.6 kW (реално съм виждал да зарежда и с малко на 7 kW), така че дори зарядната станция да предлага мощност от 22 kW, колата ще си се зарежда максимално на 7 kW. Установеният европейски стандарт на порта за AC зареждане е Type2 и напрактика всички домашни, а и публични, AC зарядни станции използват този стандарт. Трябва да се има предвид, че в САЩ има друг стандарт (Type1), та да не се объркате да поръчате зарядна станция или кабел от Щатите - после може да трябва да се купува скъп преходник, за да ги използвате.
И тук обикновено изниква въпросът:До колкото знам има някакви стари модели електромобили, които са позволявали да се свърже директно кабел от контакта към колата и така да се случва зареждането, но в съвременните модели това е отпаднало като практика и зареждането винаги се случва посредством зарядна станция. Накратко - зареждането с Type2 кабел не се случва в момента, в който се свърже колата, а се спазва определен протокол, по който зарядната станция и колата си изпращат необходимата информация, за да се разберат на каква мощност ще се зарежда, колко фази ще се използват, заземена ли е инсталацията и т.н.
Самите зарядни станции могат да се класифицират по различни критерии. Например по критерия мобилност - могат да са мобилни или стационарни, като първите се свързват към контакт и можеш да ги пренасяш лесно, а вторите са "закотвени" към електрическата инсталация. Друг параметър е дали станцията има или няма собствен кабел за свързане към колата - аз си взех мобилна станция без кабел (само Type2 порт), за да е максимално компактна и лесна за пренасяне, но пък после почна да ме домързява да вадя непрекъснато кабелът от багажника на колата и си купих втори, който е постоянно забоден в станцията, когато съм си вкъщи и не пътувам. И може би последният критерии е броят на фазите - еднофазни станции (зареждане до 7.4 kW) и трифазни станции (зареждане до 22 kW).
Някои станции са по-простички и са на принципа включваш-зареждаш, докато други имат допълнителни фукционалности като верификации с RFID карти за ограничаване на достъпа на зареждането и/или мобилно приложение, с което можеш да контролираш в повече детайли процеса, мощността и дори да ограничиш колко kWh да се заредят общо ако не искаш да пълниш цялата батерия на колата по някаква причина.
Монофазнофазно зареждане на електромобил
Вариантите за зареждане при монофазна партида на тока са следните:
- През обикновен контакт (Шуко) с мобилна зарядна станция. Стандартно повечето електромобили идват с мобилна зарядна станция за такъв контакт, като тя обикновено е ограничена с цел безопасност на 10А, което при напрежение от 220V прави скороста на зареждане 220x10 = 2.2 kW. С тази скорост на зареждане може да "дръпнете" около 100 км пробег за една нощ (зареждане в периода на евтината нощтна тарифа). Ако тези 100 км ще са ви достатъчни за ежедневния пробег, вероятно няма да имате необходимост от инсталация на по-мощна зарядна станция или искане на по-голяма партида. Максималната мощност, която може да се постигне при контакт Шуко е при 16А (около 3.7 kW), като за целта трябва да имате мобилна зарядна станция, която да позволява 16А и което е по-важното - контактът да е специално предвиден за продължителна работа с такава мощност, защото в противен случай рискувате да стане пожар. Всъщност това важи и за 10А зареждане - хубаво е да се знае, че контакът е свързан с подходящо сечение кабели, така че да не прегрява при продължително зареждане. Аз от настройките на Rav4 PHEV имам опция да огранича бордовото зарядно на колата да работи на 8A, което прави мощността на зареждане около 1.8 kW и тази настройка обикновено я ползвам при по-непознати контакти. В крайна сметка една печка духалка харчи над 2 kW, та живея с надежда, че въпросните 1.8 kW са достатъчно безопасни, за да нямам инциденти.
- През индустриален монофазен контакт 32А с мобилна зарядна станция. С подходящ адаптер към този тип монофазен контакт, при свързване на мобилната станция може да се достигне два пъти по-бързо зареждане спрямо опцията с обикновения контакт. Така се достига и максималната мощност на зареждане при монофазна инсталация от 7.4 kW.
- Чрез стационарна зарядна станция - това позволява с подходящи кабели станцията да се свърже на 32А ток и така да се достигне максималната мощност за монофазно зареждане от 7.4 kW. За такава станция според мен е практично да си има собствен Type2 кабел - така и така не е мобилна и няма да се пренася, поне да ти спести да бодеш и разкачаш кабела към станцията при всяко зареждане. И все пак често се срещат и такива, които са само с Type2 порт и трябва да си ползваш кабела, който така или иначе стои постоянно в багажника за ползване и на публични AC зарядни станции.
Трифазно зареждане на електромобил
Тук вариантите са по-скоро според ампеража, на който може да работи всяка от станциите. Има и различни видове трифазни контакти, та ако сте взели мобилна станция, която трябва да се свърже с трифазен контакт, е добре да проверите какъв преходник има самата станция - дали е към 16А контакт или към 32А контакт. Попринцип има преходници между различните видове контакти, така че да може да използвате станцията на всеки от тях, но би било удобно поне вкъщи да сте предвидили правилния вид контакт, така че да не се налага да използвате такъв преходник. Включително има и преходници към монофазни контакти и към обикновен контакт Шуко, така че може да сте спокойни - ако вземете мобилна трифазна станция, ще можете да я използвате и при монофазен сценарии при нужда. Ето и информацията за видовете трифазни станции според ампеража:
- Станции ограничени на 16А, при които максималната скорост на зареждане е 11 kW. Предвид, че повечето електромобили имат бордови зарядни станции ограничени точно на 11 kW, то вероятно такъв вид станция би била напълно задоволителна за домашни условия. Единственото ми притеснение от моя опит е, че например моята кола Rav4 PHEV зарежда монофазно на максимална скорост от 7 kW и за да го постигне това зарежда на 32А. При моята мобилна станция, която е за 22 kW, колата винаги тегли от една от трите фази и съответно ако огранича зарядната станция на 16A, колата зарежда два пъти по-бавно ~3.5 kW. Възможно е ако бях взел версията на станцията от 11 kW, която беше съвсем малко по-евтина, станцията да разпределя тока между фазите и Равката да успява все пак да си дръпне 7 kW, но не съм го пробвал и има известен риск при определен модел станция да се окаже, че монофазно зареждащата кола не успява да зарежда повече от 3.5 kW. Въпрос на софтуер на самата станция.
- Станции ограничени на 32А, при които максималната скорост на зареждане е 22 kW. Предвид, че партидата, която биха ви отпуснали от енергото вероятно ще е до 15 kW, едва ли ще можете да се възползвате от максималния капацитет на такава станция. Освен това поне за момента колите, които поддържат такова зареждане са по-скоро изключение. Като пример за такава кола е Renault Zoe. И все пак дори да имате партида от 15 kW през мобилното приложение на станцията може да ограничите мощността на зареждането на въпросните 15 kW и пак да ползвате едни 4 kW по-бързо зареждане за Zoe-то, спрямо 16А версия на станцията.
Други източници на информация
Нещата, които съм описал, са по-скоро от личен опит като собственик на електромобил минал през тези процеси. Аз нямам професионални познания по електро инсталации, поради което и предпочитам да наема електротехник, който да изгражда нужните трасета и контакти в моя гараж. В този ред на мисли ако нещо съм объркал или недоизказал ще се радвам колеги да допълват информация в тази тема. Мисля да пусна няколко отделни от тази тема, които да са за конкретни марки зарядни станции, така че тази тема да остане за обща информация за инсталацията, а вече споделянето на опит с отделни марки и модели да се случва на друго място. Ето и едно българско видео, засягащо сравнително подробно и разбираемо дискутираните тук въпроси: