С известно закъснение намерих време да "докладвам" за тази история. ;) Ще се опитам да бъда кратък.
Тръгнахме сутринта с 3 заредени акумулатора от Точка А. Без климатик и само на "дневни" фарове защото не могат да се изключват. Изминахме 45 километра безпроблемно и на един завой усетих, че волана започна да се втвърдява. Алармите на таблото се сменяха постоянно, даже не успявах да ги следя защото трябваше да отбия.
След като намерих безопасно място и спрях се обадих на моя Майстор, че сме минали само 45 километра и мисля с останалите акумулатори да се върнем до Точка А.
Той обаче ме обнадежди и попита с колко "ток" още разполагам. Казах му за станалите два заредени 74-5 амперчасови батерии. Той каза сменяй и продължавай ние ще те посрещнем.
За уточнение между Точка А и Тока Б имаше 340 километра.
Сменихме акумулатора и минахме още 40 километра.

Тогава си казах... те сега си такова то! И пак се обадих да рапортувам до къде сме я докарали.
Майсторът каза слагай третата батерия и тръгвай, аз тръгвам да те взема. ;)
Сега ще ви спестя останалото до момента в който се срещнахме. Той носеше два акумулатора по 60 амперчаса. А аз се депресирах още повече. ;)
Първата работа която направи беше да ми извади крушките на неизключваемите дневни светлини. После смени акумулатора и тръгнахме. И след два часа стигнахме до Точка Б.

Сещате ли се? За такова приключение не трябва да подценяваш колко ти харчат фаровете. ;)
За около два часа алтернатора ми беше обслужен и се прибрахме същия ден.
Те за това аз не изневерявам на Майстора си!
