ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

Не е само базовото потребление проблема, а че се явяват мощен дестабилизиращ системата фактор. Особено за малки системи, като нашата. Разположена на неголяма площ. С това "задължително изкупуване".
Например - слънчево е и са изведени генериращи мощности - за да може да са потребява енергията произведена от фотосоларите. Но се заоблачава, територията ни е малка и облаци бързо покриват цялата територия - фотосоларите губят източника си. За да се запази целостта на енергосистемата и за да не се налага изключване на потребители - трябва да се въведат бързо в работа резервиращи мощности (и такива трябва да са налични, трябва да има сто процентно резервиране на ненадеждните, като източници ВЕИ). А подобно бързо въвеждане на повечето типове такива не се отразява добре, амортизира ги значително по-бързо. След 2 3 4 часа облаците се разпръскват, фотосоларите заработват - отново трябва въведените мощности да се изведат (или да работят на "празен ход" (горещ резерв) - за да са готови да се натоварят). Това също ги амортизира ускорено.

Прогнозата предсказва – но казва ли именно в кой момент облачността ще „покрие” всеки панел на територията. Но нека предсказва дори с такава точност – пак резервиращите мощности трябва да набират мощността си с темпа с който се губи мощността получавана от соларите. И затова не е нужно да е облачно, а се случва всеки ден. Вечер, когато потреблението расте – соларите намаляват отдаваната мощност, при това с нарастващ темп (като вечерния пик на потреблението е когато соларите вече „спят” зимата, а той е и по-големия за денонощието). (Същото сутрин – сутрешния пик на потреблението започва, когато соларите още или не произвеждат, или произвеждат много ниски количества енергия. И когато сутрешното потребление относително пада, соларите увеличават мощността си.) Проблемите за системата нарастват с нарастване сумарната мощността на ВЕИ – трябва да разполага с генераторни мощности, дублиращи мощността на ВЕИтата - и те трябва да са готови да бъдат натоварени. А това им влияе негативно. Дори ако тези мощности са газови турбини, дори водни турбини. Дори, ако просто трябва да увеличават мощността си от 50 до 100% и след часове да я намаляват. И това всеки ден, дори по няколко пъти на ден.
Дори това не е всичко – нека диспечера има „шалтер” за всеки фотоволтаик, нека фотоволтаичните паркове имат оператор/оператори. Трябва да се запусне резервираща мощност – поради настъпващ облачен фронт или просто поради настъпване на вечерта – но се появява проблем с нея. Може ли да се обади на оператора на фотоволтаичния парк и да му каже – да задържи мощността, да не изключва парка с половин, един час докато бъде задействана друга резерва или докато бъде отстранен проблема. Т. е. трябва и резервиращите мощности да имат някаква резервираща вече тях мощност, та резервирането трябва да е дори „над 100%”.
Може би ще е добре да "обсъдим" дадените клипове. До колко соларна система може да бъде алтернатива на по надеждна генераторна мощност

centil написа: ↑14 Май 2022 18:02 Въпросът е при колко MW разлика между произведена и употребена енергия трябва да се реагира? На всички ни е ясно, че произведената енергия трябва винаги да е повече от употребяваната.

Защо да е повече? Трябва да са равни - това е като при третия закон на Нютон. Има загуби в системата - загуби за пренос, при трансформация и т. н. - но това е пак потребление. Например - имате само един много мощен генератор (нека е въртящ се, задвижван от турбина) - включвате бойлера. Потреблението нараства. Съпротивителния момент от страна на генератора нараства. Понижават се оборотите на турбогенератора, въртящият момент на турбината нараства с понижаване на оборотите и - и се достига до ново равенство между съпротивителен и въртящ момент. Разликата се е преразпределила - всички консуматори при новото стационарно положение вече консумират малко по-малко. (Всичко това в много малка степен, ако системата и генератора в момента работят при мощност - много по-голяма от мощността на включения бойлер.) В преходния процес - повишената консумация е изконсумирала разликата в кинетичната енергия на въртящия се ротор на генератора и турбината (тогава съпротивителния момент отново е бил равен на въртящия, въртящият момент на забавящата се въртяща се маса, през цялото време са равни). Включват се още бойлери - следва ново забавяне и така докато автоматиката на генератора установи забавянето - когато забавянето излезе от зоната и на нечувствителност. Тогава тя подава команда за удържане понижаването на честотата - и повишава енергията консумирана от турбината. Нейната мощност нараства. Генератора започва да отдава по голяма мощност на системата. При изключване на бойлера - процеса върви в обратен ред. При енергосистемата е същото (приблизително) - но товара се разпределя между всички генериращи мощности. При сегашните системи - основния параметър, който се следи от системната автоматика е честотата. Но не е задължително да бъде честотата - може да е напрежението. Включвате повече консуматори към източника, напрежението му пада (макар и с много малко), пада тока през консуматорите (макар и също с много малко). И така докато автоматиката реагира за да удържи напрежението и повиши мощността на източника.
При рязко изменение на честотата - например при рязко значително увеличаване на товара или изключване на голяма генерираща мощност - могат да се различат три етапа в регулирането и. Така наречено "първично", "вторично" и "третично". Като "първичното" и "вторичното" протичат автоматично. И едва при "третичното" участва диспечера.
Например - рязко е паднала честотата. Всички мощности, които участват в това "първично" регулиране - под действие на автоматиката си реагират на това падане и се натоварват удържайки пада на честотата. Определени мощности в системата отговарят за поддържане на честотата. Те работят на мощност доста под максималната си. И участват в т. н. "вторично" регулиране на честотата. Управлението им ги натоварва до толкова, че да върнат честотата към зададеното и значение (в зоната на нечувствителност около това зададено значение). Връщайки честотата към номинала - автоматиката на мощностите участващи в "първичното" регулиране ги връща към изходната им мощност - от преди възмущението. Така на втория етап - цялото възмущение се поема от "регулиращите честотата" мощности - участващите във "вторичното" регулиране (то започва едновременно с "първичното", но изисква повече време). Така при условното "завършване" на вторичното регулиране - тези регулировъчни мощности в случай, че възмущението е било падане на честотата - са по-натоварени. И ако последва ново падане на честотата евентуално няма да могат да поемат целия допълнителен товар - може да се претоварят. Затова диспечера ги връща към мощността (приблизително), която са отдавали преди възмущението - натоварвайки резервни мощности или преразпределяйки товара между работещите в момента генериращи мощности. Това е т. н. "третично" регулиране. То по идея трябва и да минимизира разходите за произвежданата в момента енергия - т. е. да натовари по икономичните (до мощност, при която са все още по-икономични, т. е. да не ги претоварва) и да разтовари по неикономичните генериращи мощности (също в определен диапазон, да не им свали пък съвсем ефективността). Разбира се - това "третично" регулиране също в основата си се изпълнява от автоматика. Ролята на диспечера е да взема решения в по-нестандартни, необичайни ситуации.
(Долу горе това помня от наученото и до колкото съм го разбрал Но беше преди доста години, процеса се е развивал и усъвършенствал. А и, най-вече, това не ми бе по специалността - така че ни е било дадено съвсем опростено, повърхностно, в общи линии.)