ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

Тези дни пътувах по тракия през нощта и ми стана интересно, като карате със 100-120 по магистралата, гледате ли фаровете на насрещните коли? при тази скорост карам на дълги, ако не съм зад някой или ако насреща няма камион, че те са високо и се заслепяват, ама леките са на моята височина, и ако си гледаш пътя насрещни дълги не ме бъркат. Или съм за заглавието на темата?

tora написа: ↑19 Сеп 2019 10:04 Или съм за заглавието на темата?

Забелязал съм, че на някои участъци заслепяват насрещните на дълги, на някои не. Ама вановете са едни 20 см по-високи от нормална кола, та може и от това да е. Може би си 50% за заглавието.

tora написа: ↑19 Сеп 2019 10:04 карам на дълги, ако не съм зад някой или ако насреща няма камион, че те са високо и се заслепяват

А в десен завой как караш? Тогава дългите ти светят директно в колите от другото платно.
И не разбирам каква е логиката да светиш на дълги на всички шофьори, които са по-ниско. На един тираджия му пречиш по-малко откокото на една кола. Освен ако мантинелата не е обрасла, всички фарове от насрещно движещите се коли се виждат чудесно. Много са малко ниските коли, където шофьора може да "скрие" от фаровете зад мантинелата.

Използването на дългите светлини е забранено :
1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние по-малко от 50 метра.

tora написа: ↑19 Сеп 2019 10:04 като карате със 100-120 по магистралата, гледате ли фаровете на насрещните коли?

Някой като те облъчва с дълги, щеш-нещеш гледаш.

Винаги минавам на къси... Дългите ми пречат и на магистралата...

Малко в темата, малко извън:
Не си спомням къде я бях чел статията, но в общи линии бяха обяснили, че човешкото подсъзнание е така устроено че винаги очите ни се насочват в тъмнината към най-яркият предмет. Т.е. дори и да не искаме, подсъзнателно рефлексът ни кара да погледнем във ярките фарове насреща, защото така е останало от еволюцията ни - силната светлина е знак за опасност, която трябва да бъде следена от очите, за да се предпазим. Последващото дразнене/болка от силната светлина ни кара да се отдръпнем/обърнем настрани, но това си е вече инстинкта за самосъхранение на организма - рискуваме да ослепеем от силната светлина и мозъка се старае да запази очите и опасността символизирана от силната светлина е вече на второ място. Лично аз карам дори извън града, предимно на къси. Дългите ги включвам ако има повечко дупки по пътя и то за малко - колкото да видя ямите. Друг е въпроса, че обикновено карам със скорости около 100 - от по-високите чувствам дискомфорт. Като дете в пубертета, един с Лада, мина на червено и успя да ме помете с колелото с доста висока скорост. Оттървах се с доста охлузвания и натъртвания и нищо счупено. Олигофрена дори не спря ... беше 1992-а, около седмица преди коледа.

mapamop написа: ↑19 Сеп 2019 19:46 Т.е. дори и да не искаме, подсъзнателно рефлексът ни кара да погледнем във ярките фарове насреща, защото така е останало от еволюцията ни

Не съм съгласен... С тренировка всичко си идва на мястото... Най-лесно се тренира да гледаш банкета на 20-30м пред автомобила. Много рядко поглеждам към насрещен автомобил и то когато не ме заслепява - значи не е безусловен рефлекс...
Но е факт, че особено с напредване на възрастта окото също се амортизира. И започваш да виждаш като през мръсно стъкло - дори и да не гледаш към светлината - окото се осветява от разпръснатата от по-мътното око, и реагира, 'затваряйки блендата'...
Един от най-ефективните начини за борба с ефекта при по-сложни ситуации (силно заслепяване) е авиационен / пилотски - затваряш едното око.
Така то се адаптира към тъмнината, и е 'готово' настроено да го отвориш и да виждаш в тъмното веднага след като премине заслепяващият обект, докато другото око, с което си гледал при ярка светлина ще му трябва време за адаптация.

Или след разминаване веднага щракнеш дългите, ако няма коли.

Имаха предвид че при равни други условия, в началото е много вероятно, (по-)ярката светлина да ти привлече вниманието, спрямо липсващата такава или по-слабата. И пак с условието, в краткият интервал от време, докато сработи инстинкта за съхранение на окото и мозъка те накара да го завъртиш настрани или го затвориш, за да не се увреди. Става дума за време може би под секунда. Утре ако ми остане време ще се опитам да я намеря статията.

Разбрах те, и това е така когато умишлено не избягваш да гледаш светлината. Но като разумни същества - можем да си наложим да не гледаме към светлината, и тогава 'условието' не работи дори за кратък интервал от време...
Но дори и да не гледаш към светлината - насрещните дълги могат да принудят окото да затвори блендата и да влоши видимостта.

Задължително - първата реакция е свиване на зеницата. Втората е затваряне на клепачите, ако зеницата не смогне да ограничи потока на светлината до пределно допустимите стойности. Естествено клепача е с по-дъго време за реакция.

slowtraveler написа: ↑19 Сеп 2019 20:35 е авиационен / пилотски - затваряш едното око.

Нем, не е авиационен. Когато този трик е използван от пиратите, самолетите са били в главата на неродените към онзи момент.
Не случайно типичното описание на един пират е с превръзка на окото (не поради изваждането му при битка, както масата от хора си мислят), а не съм видял пилот изобразен по същия начин.

Хахаха - възможно е и да си прав

Аз щях да уточня, че е разузнавателен метод, защото като пилот не са ми го обяснявали, но като разузнавач си е тактическо обучение, когато се наблюдава обект с въртящ се прожектор. Смисълът е следдния: когато прожекторът осветява терена пред теб гледаш с едното след като отмине затваряш него, а отваряш другото за да не губиш нощното зрение и да следиш околоността. В движение с автомобил не бих го пробвал Предпочитам да светна веднага дългите след разминаване, ако насрещният е с един фар, със слаби или нерегулирани светлини присветвам на да дълги за да огледам обстановката на платно за да мога да реагирам адекватно така помагам и на насрещния, поне ще намали скоростта след като не си е направил труда да е изправен.

Съгласен! Колега, Недков, ако си бил разузнавач, сигурно си спомняш как при измерване на разстояния с далекомера от време на време си повдигахме главата и с едно око преценяхме, доколко може да се вярва на 5-те марки в оптиката, защото системата си беше доста капризна...