Може би - вярвате в приказки.
(Или в широко пропагандирани манипулативни писаници и изказвания – работещи на Гьоринговия принцип, че ако една лъжа се повтори многократно тя става „истина” за масите.) Прочетохте ли статията, какво казва президента на тойота – президента на най-големия автомобилен производител в света, на компанията най-широко прокламираща своята екологичност, както и иновативността си в тази сфера. Човек, може би в пъти по запознат с автомобилите, включително ел автомобили и „водородни” такива, много по-запознат с пазара на автомобили и изискванията на този пазар – от всички европейски политици имащи отношение към екологията. Едва ли можете да посочите по-запознат от него - с тези теми, някой от така наречените „екоактивисти” – радетели за ел и „водородни” автомобили.
"Освен това, той се опасява, че електромобилите са недостъпни за средностатическия жител на Япония, тъй като цената им все още е прекалено висока."
Ако ел автомобилите са скъпи за японците, още по-скъпи са за европейците с високите цени на автомобилите на европейския пазар. След като ел автомобилите се продават така слабо поради високите си цени, защо потребителя да предпочете също така скъпите „водородни” автомобили – мирай на европейския пазар е към 80000 евро. Защо да предпочете „водородния” автомобил, след като не купува ел автомобили – въпреки многократно по-ниските разходи за зареждане, въпреки многократно по-ниската цена на пробега, въпреки, че евентуално ел автомобила може да зареди и у дома от ел мрежата. И не гледайте цените за производство на водорода, а вижте цените на зарядните станции – въпреки, че цените и там са силно занижени (според мен) – лесно е на цяла държава с цел популяризиране да си позволи ниска цена за зареждане на няколкото „водородни” автомобила при многомилионно население. И това е основно водород произведен по най-евтиния и достъпен способ – от метан, свързан с използване на този природен източник, свързан с отделяне на значителни количества въглероден двуокис и разход на енергийни ресурси. А производството му с използване на ВЕИ – ще е свързано с производство при електролиза (предимно) – при което цената е няколкократно по-висока (и особено, като се има в предвид високата цена на ВЕИ). Вижте, какво покритие на цели страни от ВЕИ се предполага за да се захранят ел автомобили при евентуално широко тяхно разпространение, а производството на водород е свързано със значително по-големи загуби на ел енергия от зареждането на автомобили с такава.
Без зарядните станции за водород – „водородния” автомобил е недвижимост. Какво казва Тойода.
"Според неговите изчисления, Япония ще остане без електричество, ако всички автомобили в страната преминат изцяло на ток. Само за изграждането на необходимата инфраструктура за електрически превозни средства държавата трябва да похарчи между 135 и 358 млрд. долара."
И това с техническите, и технологични възможности на Япония, с нейната развита инфраструктура от съоръжения и средства. За много от европейските страни изграждането на тази необходима структура за широкото разпространение на ел автомобилите ще бъде относително много по-скъпо.
А след като за ел автомобилите е така скъпо, при наличие на развита електроенергийна система, покриваща цялата страна – то в пъти по-скъпо ще бъде изграждането на инфраструктура за автомобили на водород, може би десетки пъти.
Всяко съоръжение, всеки съд работещ с газ под високо налягане подлежи на лицензиране. Какви проверки минава при въвеждане в експлоатация и през целия си експлоатационен живот. И това – дори за инертни газове. А вижте колко по-строги са тези мерки за горими газове. Какви ограничения има за автомобилите на пропан-бутан и метан. Още по-сериозни са за водорода, тъй като дори при незначително изтичане, при достигане над минимална концентрация във въздуха – той реагира взривно с кислорода и без източник на възпламенение. А има значително по-голяма проникваща способност от метана, например. Освен това е значително химически по-агресивен. Молекулата му лесно се разлага и атомарния водород (при високото налягане и чистота) прониква в материалите, в металите предизвиквайки т. н. водородно окрехкостяване.
Водорода е с осемкратно по-малка плътност от метана (независимо в газообразно състояние или втечнени). А това означава, че е с многократно по-малка енергийна плътност. (Или, ако се сравни с метана - цистерна под високо налягане, която би съдържала същото масово количество газ – при водорода трябва да е с осемкратно по-голям обем, поради това, с четирикратно по-здрави стени, при едно и също налягане. Тръбопровод пренасящ водород – трябва да е с осемкратно по-голямо сечение, от тръбопровод пренасящ метан при един и същ масов дебит, и поради това трябва да е с близо три пъти по-здрави стени.)
Поради всичко това – смятам, че водородна зарядна станция – ще бъде значително по-скъпа от метан станция. (Независимо дали е за газообразни или втечнени – метан или водород. Водорода има и много по-ниска температура на втечняване, а това означава и много по-скъпа и енергозатратна криогенна установка.)
Вижте, колко високи са разходите за транспортировка и съхранение на газообразните горива и колко ги оскъпяват. (При нефтодобивните сонди излизат и определени количества метан, етан, пропан, бутан и др. Но за добиващите нефт разходите за съхранение и транспортировка са високи и ги изгарят, въпреки свързаното с това замърсяване. Подобно е положението дори при много нефтопреработвателни предприятия, където се отделят такива газове, като отходен продукт. Поне до скоро бе така.
В атомните електроцентрали (почти всички) – също се отделя и в последствие „изгаря” водород – но за това има и други причини.)
Такава водородна зарядна станция ще е многократно по-скъпа от електрозарядна такава. Необходими са цистерни под високо налягане (или криогенни такива), херметични компресори за високо налягане. Ако ще бъдат включени към подвеждащи тръбопроводи, трябва тепърва да бъде изградена такава тръбопроводна система (за разлика от вече изградената електроенергийна система). С допълнително значително оскъпяване поради необходимостта от значителни мерки за безопасност. Това всичко ще оскъпява значително и водорода, който предлагат.
Огромна и богата автомобилна компания, като тойота – дава стотици милиони за реклама. Заради рекламата – автомобилни компании отделят стотици милиони за участие в автомобилни спортове, за създаване и поддържане на състезателни автомобили, за отбори. Могат да си позволят да направят „водородни” автомобили (както и ел) и дори да ги продават на загуба – каква по-добра реклама и демонстрация на екозаинтересоваността на производителя при сегашната политика. Но могат да си позволят да ги закупят единици – частни лица или компании (част от тях със същата демонстрационна цел).
Извинявам се за прекалено дългото изложение, но така и не написахте нищо за предимствата на водорода
:
