ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

Двигателист написа: ↑19 Юли 2025 11:21 Защото реално всички са маслени – демпфирането е с течност (маслото). Разликата е в компенсирането на обема на пръта (штока). При едините (еднотръбни, монотръбни) се използва обем с газ (предполагам азот) с някакво налягане. Именно това налягане добавя известна допълнителна сила на разпъване и в зависимост от него се повдига малко автомобила. При втория тип (двутръбни), компенсиращият обем за маслото е двойната стена на амортисьора. Но там също има газ с някакво налягане (в случая обаче функцията му е да намали разпенване и окисление на маслото), който също добавя извесна сила на разпъване, макар и по-малка, защото освен по-ниското налягане на газа е по-малка и площта на която действа.

Да "загърбим" спора. Явно не знам устройството на автомобилните амортисьори. Честно казано - не виждам, кое би повлияло на работното положение на буталото. Т. е. дори при такъв амортисьор - кое би "повдигнало" автомобила. (В работно състояние - буталото все пак трябва да е далеч от крайните си положения.)
Двутръбен. Еднотръбен. (Или устройството им не е като показаното.)

slowtraveler написа: ↑19 Юли 2025 09:17 Как става този номер, при условие, че амортисьора не оказва усилие на окачването в покой?

Въпроса остава открит. Поне аз не мога да разбера - как.

Ще рискувам аз да пиша, тъй като компетентните колеги или са се отказали от темата, или не са видяли продължението.

Двигателист написа: ↑19 Юли 2025 11:21 Не схващам – на какво точно казвате газов амортисьор? Защото реално всички са маслени – демпфирането е с течност (маслото). Разликата е в компенсирането на обема на пръта (штока).

Явно е така, както пише Двигателист. За съжаление не намирам добри описания. Намирам много такива, които са от сайтове - предлагащи амортисьори и често са пълни с реклами, с преувеличения в най-добрия случай и често описанията са повърхностни, дори често не се споменава този "пружинен" ефект. Затова ще напиша, това което подразбрах, но може и да греша. Делят ги най-често, поне в руските сайтове - на маслени, газомаслени и газови. Под първите два вида, обикновено подразбират амортисьори с двутръбната конструкция на корпуса. Мисля, че като маслен (само маслен) - се подразбира такъв в който газовото пространство е с ниско налягане, може би дори атмосферно (май имало и "нехерметични"), когато ствола на буталото на амортисьора е максимално изведен от корпуса. (Но когато е монтиран - буталото е около средата на работната камера, а значи газа е под налягане, тъй като маслото е "изместено", освобождавайки място за ствола на буталото, за штока му. Сорри, познанията ми за хидроамортисьорите (както и хидроцилиндри) са бегли, за тези които се използват за гасене на колебания на тежки тръбопроводи и оборудване в енергетиката, а там буталото често има две "опашки", които го направляват и няма това изместване от штока. ) Но при такъв амортисьор се проявявали значителни недостатъци. Ако например колелото "налети" на неравност, когато автомобила е на относително не ниска скорост - буталото трябва да се придвижи "рязко" надолу (да "навлезе" в амортисьора). Но течността е "практически несвиваема". Така, това му бързо преместване е облегчено от това, че течността се изтласква в газовото пространство, но зад буталото се образуват кавитационни мехури, тъй като налягането зад него рязко пада при бързо преместване. Така маслото се разпенва, влошава се значително работата на амортисьора и грее много повече (ако се пътува по по-неравен път). Освен това - това газово пространство между двете тръби - пречи силно на охлаждането на маслото през корпуса на амортисьора, като при това се намира точно в областта където маслото се нагрява най-силно. За да се намалят тези ефекти - вкарват газ под значително налягане - така това налягане се предава на течността и се избягва (до голяма степен) кавитацията. (Подобрява се с много малко охлаждането, както и се ограничава също с малко бързото преместване на обема масло под буталото, преди да успеят клапаните да го пропуснат с достатъчна скорост над буталото.) И такъв амортисьор - с двутръбен корпус, но с газ под налягане - наричат газомаслен, но не винаги май. Вероятно всички подобни са с газ под значително налягане отдавна, както твърди Двигателист.
Еднотръбните - обикновено ги наричат "газови". При тях газа е отделен с допълнително свободно бутало от течността. Пишат, че при тях газа е под значително по-голямо налягане.
Та от какво се появява силата, която изтласква буталото (за срам си е, че ми трябваше толкова време да съобразя и чаках наготово някой да напише, всъщност реших, че няма такава). В покой - наляганията на маслото под и над буталото са "равни". (Ако се движи - бързо, практически моментално се изравнява, когато буталото спре, дори да затворят клапаните, от протечката покрай буталото и през самите клапани.) Маслото е с налягането на газа, значително по-високо от атмосферното - и действа на цялата долна повърхност на буталото. Но действа само на част от горната му повърхност, повърхността около штока. На напречното сечение на штока, който излиза от корпуса действа атмосферното налягане. В резултат на това се "появява" сила стремяща се да изтласка штока (буталото) от корпуса. Колкото разликата между диаметъра на буталото и диаметъра на штока е по-малка - толкова силата е по-голяма (при това зависи квадратично - толкова по-близка до налягането в амортисьора умножено на площта на буталото). И другото е ясно - колкото налягането на газа е по-голямо, също толкова - тази сила е по-голяма. Колкото обема газ е по-малък и се доближава до обема на навлизащия в корпуса шток - толкова по-значително налягането и съответно силата нарастват със "сгъването" на амортисьора. Така, че явно характеристиките дори на външно еднакви амортисьори може да се различават значително (особено, ако са със защитни "кожуси", ограничаващи замърсяването на штоковете.)