[Разход на гориво] - Обща тема - потребителски данни за всички модели

[veso_hds]

Минавам често по едни и същи маршрути и много добре виждам какво се случва с разхода когато има или няма вятър без значение посоката му. Когато си взех Приуса го забелязах това. Там отчитането на разхода е доста подробно, моиментен, можеш на мин. на 5 мин. да го направиш да ти отчита среден, икономайзер, няколко екрана с различно инфо по този показател и т.н. При страничен вятър разхода е най-висок, колкото и странно да звучи за някой.

Абе човек,ти наистина ли не правиш разлика между насрещен и попътен вятър?
(Не ми отговаряй,въпросът е риторичен);това ми е последния пост по темата,има раздел за чесане на пръстите.

[Hursa]

Само от любов към спора. Мисля, че темата е по сложна.

При вятър, течение и други флуиди се разглежда основната посока на движение, и то попътната съставляваща на вектора на скоростта на флуида...
От това зависи съпротивлението при движение... Страничния вятър оказва влияние дотолкова, доколкото се увеличава 'челната площ' на обдухване.

Това не е съвсем вярно, според мен. Трябва да се има в предвид и относителната скорост на течението спрямо скоростта на тялото (например трудно ще се определи челното съпротивление, ако шофираме с 50, а в гърба ни духа вятър със 70) и особено формата (и обтичането) му когато скоростта на движение е по малка от скоростта на флуида. (Ветроходите плават и при насрещен вятър до определен ъгъл спрямо курса - въпреки, че проекцията на вектора на скоростта на вятъра върху курса е противоположна на посоката на движение – само се шегувам заради споменатите вектори, за съжаление не ги помня достатъчно.)
За страничния вятър – мисля, че основните загуби са в резултат на увеличеното триене на гумите поддържащи и коригиращи курса на автомобила. Искам да кажа – получава се все едно движение под ъгъл спрямо плоскостта в която се върти гумата (не е точно сравнението, но искам да кажа, че загубите в резултат на това триене са големи и могат да превъзхождат значително загубите от челното съпротивление – в зависимост от скоростта на страничния вятър).

[slowtraveler]

Щом задълбаваме толкова теорията (практиката си е ясна)- да се доизясним
При ветроходите там значение има формата на крилото. И всичко се разбива на вектори... Та сумарния вектор на резултантната сила има и в посока 'напред'... Образно казано вятъра се отразява от крилото, отклонявайки се назад, докато в същото време реакцията бута лодката напред...
И това е възможно до определен ъгъл срещу вятъра. Разбира се има и други решения (обикновено роторни машини), които позволяват лодката да се движи и точно срещу вятъра... Но там нещата са много различни отколкото при автомобилите...
Просто автомобила е със симетрична форма и то насочена към намаляване съпротивлението при челен вятър.
Ако автомобила се движи по-бавно от флуида/вятъра, то вятъра ще го 'бута', и двигателя ще покрива част от разходите за въртене на трансмисията и ДВГ... Ако разликата в скоростите е много голяма, то тогава е възможно двигателя дори да няма нужда да помага...
При страничен вятър се проявява друг фактор - освен повишено триене на колелата (минимално), автомобила има нужда да 'мъкне' със себе си вихри (съпротивлението от фОрмата се увеличава), които са доста по-широки от автомобила. Но пък от друга страна намалява съпротивлението от насрещната съставляваща на вятъра...
Та общо взето това е теорията.. Ето какво се има предвид - камиона става 'по-широк' мъкнейки вихри и до себе си.

Клипчето е от тук: http://www.exa.com/commercial-vehicle.html

[Hursa]

Да, по правилно бе да напиша „платноходите”. Защото сега има доста разнообразни ветроходи. За платноходите „примера” бе само за да „докажа”, че формата на тялото и неговото обтичане има голямо значение. Толкова голямо, че може да се движи само срещу вятъра, въпреки, че ако формално вземем проекцията на вятъра върху курса, тя е срещу движението. Това беше само за да се „обори” – „се разглежда основната посока на движение, и то попътната съставляваща на вектора на скоростта на флуида...”. Респективно, формата на тялото може да е такава, че дори попътния вятър да го дърпа назад.
За симетричната форма – от гледна точка на вятъра, ако е под ъгъл спрямо движението, автомобила не е симетричен .
За съжаление клипа не можах да го пусна. Не съм сигурен, но все пак мисля, че при страничен вятър (над определена сила на вятъра и в определен диапазон от скорости на автомобила) загубите от триене в колелата в резултат на необходимостта да се коригира курсa (и поддържа) могат да превишат загубите от челното съпротивление. Как се движи влекача на тира спрямо ремаркето при силен страничен вятър и при по голяма скорост на движение. Как държим волана при силен страничен вятър. За съжаление имам доста работа за около месец и няма да мога да поровя.
А и тази тема май е за офтопика, не за тук .

[slowtraveler]

HURSA, формално погледнато твоята теза съвсем не оборва моята... При случая с платноходите силата, действаща срещу посоката на движение е точно по вектора на вятъра - т.е. има две съставляващи, и колкото по-насрещен е вятъра, толкова по-голяма е съставляващата, спираща яхтата ...
Ето грубо действащите сили при платно и стандартно движение (и е видимо кое движи яхтата):

Но при автомобила нямаш елементи с такава форма като платната... И затова има само drag силата, която зависи от посоката на обдухване на автомобила (а реално не от посоката на вятъра)...
Посоката на обдухване на автомобила зависи и от посоката и скоростта на автомобила спрямо вятъра... Ако вятъра духа под 90 градуса спрямо посоката на автомобила, а автомобила се движи със скоростта на вятъра, то сумарно вятъра който 'усеща' автомобила ще е под 45 градуса отпред. Тогава от подветрената страна се образуват допълнителни вихри, които леко увеличават съпротивлението (аеродинамично автомобила става 'по-широк')...
А идеалния случай е ако автомобила се движи по посоката на вятъра със същата скорост, то няма да усещаш вятър ако отвориш прозореца...
В моя случай с бурята правих този експеримент - отваряш прозореца с 80км/ч, и не усещаш напор на вятъра, а само вихри, които ти побутват ръката във всички посоки...
И съответно в този случай реално нямаш въздушно съпротивление при движение на автомобила. А тъй-като то е основен фактор при движение с по-висока скорост (съпротивлението зависи от квадрат от скороста), то в конкретния случай и разхода спада доста (остават съпротивлението при търкаляне на гумите и триенето в двигателя и трансмисията...

[Hursa]

Аз не отричам, че има съставяща, действаща срещу движението при насрещен вятър. Но формата на тялото може да е такава, че в резултат на обтичането на тялото да се появи съставляваща превъзхождаща действащата срещу движението, като е в примера. Т. е. не трябва да се гледа само посоката на флуида спрямо тялото, както казвахте по горе. А резултантната сила, както е в случая с кораба.
А за страничния вятър, не отричам, че увеличава челното съпротивление на движението на автомобила по курса му. Просто според мен това въздействие е относително доста по малко по отношението увеличеното триене в резултат на реакцията на гумите на страничния вятър сумирано с необходимостта постоянно да се коригира курса – да държим волана коригирайки курса срещу страничния вятър за да държим курса. Нещо не мога да обясня какво искам да кажа, трябва май доста повече мислене:). Затова да използвам картинката с векторите и яхтата. За да плува тази яхта срещу вятъра и трябва кил, който дава реакцията на силата възникваща в резултат на обтичането на платното. Плоскодънната лодка просто би плувала по посоката на вятъра, ако разбира се е и без рул (защото руля ще играе роля и на кил) (е не е съвсем вярно, защото „идеално” плоскодънна лодка няма Всъщност дори и платното на една плоскодънна лодка няма да застане така защото ще завърти лодката докато платното застане паралелно на вятъра (пак не съвсем, освен това трябва да пренебрегнем и накланянето на лодката в резултат на напора на вятъра върху платното .
Но дори и яхтата с кил няма да плува на там на където сочи носът и на картинката, а под ъгъл спрямо надлъжната и ос. Тоест за да държи курса на където и сочи носа както е на картинката, се нуждае още и от рул, за да насочи носа и още по остро към вятъра.
Нещо подобно можем да наблюдаваме при кацане на самолет при страничен вятър (силен) спрямо пистата. За да се движи над пистата, фюзелажа му е под ъгъл спрямо пистата.
Вярно автомобила си има твърда земя под колелата за разлика от яхтата и летящия самолет. Но гумите на автомобила търпят деформация от страничния вятър, освен това и сцеплението между колелата и асфалта не е идеално. Затова мисля, че се появява доста голямо съпротивление в резултат на страничния вятър. Съжалявам, че изписах толкова много. Но нямах време да го обмисля или да се поровя по темата за да си я избистря.

[Not_active_user_1]

Минавам често по едни и същи маршрути и много добре виждам какво се случва с разхода когато има или няма вятър без значение посоката му. Когато си взех Приуса го забелязах това. Там отчитането на разхода е доста подробно, моиментен, можеш на мин. на 5 мин. да го направиш да ти отчита среден, икономайзер, няколко екрана с различно инфо по този показател и т.н. При страничен вятър разхода е най-висок, колкото и странно да звучи за някой.

Абе човек,ти наистина ли не правиш разлика между насрещен и попътен вятър?
(Не ми отговаряй,въпросът е риторичен);това ми е последния пост по темата,има раздел за чесане на пръстите.

Абе човек,ти наистина ли не можеш да четеш и осмислиш прочетеното?
(Не ми отговаряй,въпросът е риторичен)

[Not_active_user_1]

Пак повтарям, че независимо посоката на вятъра, Приуса харчи повече.При страничен вятър най-много. ДВГ се включва много по-често от обикновено. Как, защо и поради каква причина не знам. Споделям факти.

[slowtraveler]

Пак повтарям, че независимо посоката на вятъра, Приуса харчи повече.При страничен вятър най-много. ДВГ се включва много по-често от обикновено. Как, защо и поради каква причина не знам. Споделям факти.

Така и не сподели 'факта' с колко ти харчи повече Приуса при попътен вятър...

[iovkito]

Добрич-Берлин 2200км , 5,2/100 среден разход по колонка , по бордови - 4,6/100 По магистралите само с 130 на автопилот , като само при изпреварвания съм ускорявал до 160-170. Дизел съм зареждал в Сърбия от скъпия , а в Словакия от обикновения.

[Not_active_user_1]

Пак повтарям, че независимо посоката на вятъра, Приуса харчи повече.При страничен вятър най-много. ДВГ се включва много по-често от обикновено. Как, защо и поради каква причина не знам. Споделям факти.

Така и не сподели 'факта' с колко ти харчи повече Приуса при попътен вятър...

Зависи от силата на вятъра и маршрута по който карам, но винаги е ПОВЕЧЕ при какъвто и да е вятър. При попътен е минимално 0,2-0,3/100 повече. Човек дори може да не го забележи изобщо или да го отдаде на друг фактор, но на мен ми прави впечатление, че при участъци на които карам само на батерия, при вятър се включва и ДВГ. След края на пътуването, забелязвам и повишеното количество изгорено гориво, отчетено на БК.

[martod]

Зависи от силата на вятъра и маршрута по който карам, но винаги е ПОВЕЧЕ при какъвто и да е вятър. При попътен е минимално 0,2-0,3/100 повече. Човек дори може да не го забележи изобщо или да го отдаде на друг фактор, но на мен ми прави впечатление, че при участъци на които карам само на батерия, при вятър се включва и ДВГ. След края на пътуването, забелязвам и повишеното количество изгорено гориво, отчетено на БК.

Един въпрос с понижена трудност, че ми омръзна да чета, как попътния вятър вдигал разхода .. biggrin.gif
Тоя твоя Приус и ветропоказател ли има ? И ако няма, как точно разбираш, че вятъра който ти е вдигнал разхода е бил попътен ? .

[iovkito]

Сега сметнах разхода от цялото пътуване , Добрич-Берлин-Мюнхен-Добрич=точно 4998 км. Разход по БК на отиване 4,6 , на връщане 4,7. Разход по колонка на отиване 5,2 , на връщане 5,4 (на отиване магистралата в Чехия беше ужас , затова явно разходът е по-нисък) . В колата бяхме 3-ма с пълен багажник.

[memorex]

Сега сметнах разхода от цялото пътуване , Добрич-Берлин-Мюнхен-Добрич=точно 4998 км. Разход по БК на отиване 4,6 , на връщане 4,7. Разход по колонка на отиване 5,2 , на връщане 5,4 (на отиване магистралата в Чехия беше ужас , затова явно разходът е по-нисък) . В колата бяхме 3-ма с пълен багажник.

Отличен разход.За Авенсиса става дума , нали?

[iovkito]

Да. Не бих предприел такова пътуване с рав4-ката , защото друса много повече. Единственият проблем беше , че се скапа акумулаторът в Берлин и в почивните дни няма откъде да се вземе нов. Та до Мюнхен го взех на един път и след това ми дадоха ток и там и до Добрич пак без да гася колата. В почивни дни да не ви се чупи колата в чужбина.