ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

slowtraveler написа: ↑12 Сеп 2024 23:10 Мигащото червено не е вписано в официалният доклад - значи е догадка на някого... Това имах предвид...
Затова и споделих какво пише в официалният доклад. С какво налягане е била гумата, и в какво състояние - това е съвсем друг въпрос... Защото гумата на Конкорда се взриви както е с азот.
Самото тълкувание, че парите са кондензирали при висока температура ме навежда на мисълта, че не осмисляш добре физичните процеси
При загряване дори кондензиралата в даден момент вода би се изпарила, разтворила във въздуха и разширила.
Затова и лятото абсолютната влажност на въздуха обикновено е много по-голяма отколкото зимата, а сутрин често има роса при спадането на температурата през нощта...
Но в конкретния случай (и не само при него) - прочети за пиролизата на гумата при нагряване... Пиролизата не изисква въобще кислород. ...
Едно видео за започнал пиролитичен процес...

Съмнявам се, че не е вписано в официалния доклад. До колкото разбирам, дадено е резюме на изводите от разследването, на базата на което се правят инструктажи. Даден е и окончателния доклад от разследването, може да се разгледа, кофти че е на испански и ще стане по-трудно (странно защо не е на португалски). Но след даденото видео от вас – може би няма нужда – показва как „The air, under high temperature and pressure, resulted in a chemical reaction with the tire itself“. Не знам дали коментиращия греши или аз не го разбирам – английския ми е никакъв – но пиролиза по определение са процеси в безкислородна среда (обикновено при ниско налягане, дори вакуум). И е ясно защо – в присъствието на кислород започва окисление, горене – има горими вещества, има източник на възпламеняване (висока температура и налягане), има окислител. (Вижте как работи дизеловия двигател, вижте как гори дърво или въглища – явно същото протича и в гумата, напомпана с въздух, когато се загрее над определени граници.) При пиролизата протичат основно ендотермични процеси, поглъща се топлина. Т. е. пиролизата, когато се загрее гума напомпана с азот ще поглъща топлина. А в случая е имало окисление и горене на отделящите се в следствие на нагряването и вещества, горене на вътрешната повърхност на гумата. Това повишава бързо температурата и налягането в нея. Това показва и видеото - според мен.
Къде видяхте „тълкуване, парите са кондензирали при висока температура“? Написал съм „ За да има влагата някакво отношение по случая, трябва при напомпването и с въздуха да са вкарали такова количество водни пари, че те в последствие да са кондензирали, преди прегряването на гумата, при това количеството на кондензата трябва да е значително.“ Ако просто се „вземе“ околния въздух и се компресира в гумата до нужното налягане – въздуха, та и гумата ще се нагреят. Постепенно ще изстиват и налягането ще спадне (при това изстиване водните пари, в зависимост от влажността и температурата на "взетия" околен въздух – могат да кондензират (особено ще е значимо количеството, когато налягането е много по-високо), защото при по-високото налягане е увеличено парциалното им налягане – това ще доведе до още по-значимо намаляване на налягането на така напомпаните гуми). Затова, големите компресори са снабдени с охладител на компресирания въздух и с ресивър – въздуха се нагнетява в ресивъра, като преди това преминава през охладител за да се намали обема му, а и да се отсепарира, и дренира образувалия се конденз. В ресивъра се доохлажда до околната температура и се до отделя образувал се конденз. Въздуха се подава към консуматора от ресивъра, където налягането е по-високо от нужното, затова и относителната влажност на въздуха при консуматора е по-ниска (а компресора поддържа налягането в ресивъра). Така влажността е отделена до много голяма степен още преди напомпването (според мен, затова и не се споменава влагата). (Може да се получи конденз, но ако околната температурата след напомпването спадне и то чувствително – тогава относителната влажност може да достигне насищане. Но тогава и налягането в гумите ще спадне, както в следствие на спадането на температурите, така и в следствие образуване евентуално на конденз, който все пак ще е малко.) Същото има и когато напомпваме гумите на автомобила, но тях ги помпим до около 2 атмосфери, затова и не се забелязва така осезаемо нагряване, а и са много по-малки (и веднъж монтирани, обикновено само ги донапомпваме с много малко, ако въобще е необходимо). В случая с авиационните гуми е трябвало да ги напомпат до 14 15 атмосфери, като балона на всяка е около 100 пъти по-голям (а и бройката им е голяма). Затова вероятно са използвали голям „промишлен“ компресор.