ТОЙОТА ФОРУМ БЪЛГАРИЯ

jim, има уредени държави, има и България...
Според мен тук част от проблема е това, че криво разбрахме демокрацията...
Тук бяха посочени като 'най-лошите' разузнавачите, които бяха приравнени с простите доносници...
С това се зачеркна цяла една система на изграждане на имунитет у населението чрез информиране (да не се бърка с доносничеството)...
Пробвай да спреш на разрешено място автомобил с чужда регистрация в малко немско градче (предполагам и в Австрия е така)...
И да оставиш автомобила ден без да го пипаш... Веднага по сигнал от съседите ще пристигне полицията да провери - да не би автомобила да е краден, проблем ли има, и т.н...
Тук често отбелязването на такива по-странни неща се бърка с доносничество... Друг е въпроса, че дори и да сигнализираш, в повечето случаи никой няма да ти обърне внимание...
После - защо се псуват полицаите - ами те са 'лицето' на една неработеща система...

jim_beam написа:в австрия е просто>
ако е спрял на обществено място като улица например се обаждаш на полицията и тя сама си вика паяк-няма не искам и т.н.
ако обаче е запушил частен имот сам викаш паяка и го плащаш,те после ти връщат парите,защото за да му върнат колата таксата е към 350Е плюс паркинг на ден.отделно можеш чрез адвокат да му направиш дело за нарушаване на частна собственост.самото писмо от адвоката му струва пак 300Е,ако ги плати без да се завежда дело.иначе го събличат още плюс разноските по делото.
при всички случаи най-добре да се извикат куките,за да му пишат и глоба по фиш.
проста и функционираща схема...

В Пловдив ако викнеш паяка също плащаш, но по-малко и не ти връщат нищо. Нямах против да платя 20 лв, звъннах им, но по това време не бачкаха вече.

slowtraveler написа:Тук често отбелязването на такива по-странни неща се бърка с доносничество... Друг е въпроса, че дори и да сигнализираш, в повечето случаи никой няма да ти обърне внимание...

Слоу, мисля че бъркаш страха от доносничество с тарикатлък. В България е национален спорт избягването от отговорност и дребния тарикатлък и те ако не пораждат известна доза възхищение у околните, поне са обект на съпричастност - един вид и аз го правя, що да му се бъркам на човека.

Scott написа:

slowtraveler написа:Тук често отбелязването на такива по-странни неща се бърка с доносничество... Друг е въпроса, че дори и да сигнализираш, в повечето случаи никой няма да ти обърне внимание...

Слоу, мисля че бъркаш страха от доносничество с тарикатлък. В България е национален спорт избягването от отговорност и дребния тарикатлък и те ако не пораждат известна доза възхищение у околните, поне са обект на съпричастност - един вид и аз го правя, що да му се бъркам на човека.

И веднага се сещам и нахлува образа на Андрешко !
Нахлува и образа на Бай Ганъо !

Scott написа:...Слоу, мисля че бъркаш страха от доносничество с тарикатлък....

Не точно страх, а набитата ни 'омраза' към връщане на информация към властите...
То е и заради действията (бездействията) на същите тези власти де...

scorpion

Народопсихологията на българското общество съдържа доста елементи, които са вредни за самото него. Няма власти, няма такива, дето да го оправят ако не се въздейства върху възпитанието на децата в семейството и училището. И това е трудно, защото не можеш да живееш по много различен начин от този, по който обществото живее около теб. Веднага възникват въпроси "Виж, той прави еди какво си, ти от мен искаш друго. Защо не ме оставиш да правя като него ?" Тук не се ли намеси първо семейството, после училището- нататък няма какво добро да се очаква от това общество.
Не се ли научи човек да зачита правата на другите и се отнася с разбиране към тях както към своите- демокрация не става. Просто заживява като в джунгла, където важи само един закон "Изяж ближния за да не те изяде той". Тръгне ли човек по таз пътека- към демокрация връщане няма. Или ако има - то това е само въздух под налягане или т.н. празни приказки. Гарнирано с голяма доза безхаберие от много страни.
Това според мен, разбира се. Изв. се че не е съвсем точно по темата, но е доста солидна предпоставка.
-Дошъл на гости в блока на празник, запушил паркинга и никой не го знае къде е отишъл. Много ли е трудно и сложно да остави един телефон на таблото... явно не му стига и за толкоз. И кво... няма излизане, няма влизане- както се е случило при колегата. Ми тоз едва ли има някакво съзнание, за да стори това. И откъде да го има, като му дават книжка че можел да тръгне и спре с кола. Платил, взел. А на пътя- Бог да те пази да не го срещаш. Защо не си остави колата на трамвайната линия, че е често свободна...

Оги написа:Народопсихологията на българското общество съдържа доста елементи, които са вредни за самото него. Няма власти, няма такива, дето да го оправят ако не се въздейства върху възпитанието на децата в семейството и училището. И това е трудно, защото не можеш да живееш по много различен начин от този, по който обществото живее около теб. Веднага възникват въпроси "Виж, той прави еди какво си, ти от мен искаш друго. Защо не ме оставиш да правя като него ?" Тук не се ли намеси първо семейството, после училището- нататък няма какво добро да се очаква от това общество.

Всичко, което си написал подкрепям с две ръце. Цитирал само началото, защото ми се струва най-важно.
Много пъти съм предлгал авто клубове и форуми като нашия да организират събирания с цел обучение на по-малките - деца, юноши/тийнейджъри, тези които след няколко години ще са до нас на платното за движение. Да им се предтсавя информация за автомобила - как работи, колко е опаснен, ако го изпуснеш от управление, кои по-слаби участници в движението трябва да пазиш - пешеходци, велосипедисти, скейтбордисти, как да се пазиш от по-големите - камиони и рейсове. Всичко е въпрос на правилно заучени навици. Научиш ли се на грешни навици в началото после е въпрос на време да катастрофираш. Има хора, които не се замислят, че честите им ПТП-та са дело на лошите им навици, които не променят, а не на нещо друго.

Аз примерно като карам, особено на магистрала, гледам не само колата пред и зад мен, но наблюдавам поведението на поне 4-5 коли пред мен, както в моята лента, така и в съседните. Ако забележа, водач, който кара нестабилно или подозрително веднага гледам да се отдалеча от него и винаги го държа под око. Даже предпочитам винаги да е пред мен, за да го виждам, отколкото зад мен. Има още много такива навици, които човек си изгражда с практиката. Постоянно гледане в огледалата за обратно, намаляване и дори спиране, когато нямаш видимост, а трябва да извършиш някаква маневра. Леко на спирачките, когато караш на лед и сняг, и когато асфалта блещука (замръзнал е) и т.н., и т.н. Това са неща, които не всеки инстурктор би ти казал, а дори и да ги знае не би му стигнал едномесечен курс, за да ти каже всичко.

Може да съберем пари, да отпечатаме книжки за децата с основните правила за движение, защото като се качиш на велосипед вече и ти си един от участниците в движението. 10-20 странички, не повече. Ще е хубаво, ако и другите клубове се запалят по инициативата.

Докато някои хора са недоволни от вноса на сняг...
...във Варна откриват плажния сезон:

Akima написа:Докато някои хора са недоволни от вноса на сняг...
...във Варна откриват плажния сезон:...

Само пясъка нещо едър е излязЪл на тези снимки

Морето ще върне финия...

Колегата се шегува,че ще местят БалканСтар до Рапонги. biggrin.gif

Колеги, мисля, че това е похвално и е едно от нещата, които сме засягали многократно - образоване на младите водачи.

Образователни леккции в училищата в пловдивско:
http://plovdiv.actualno.com/v-plovdivsk ... 21447.html

Japanese_fever написа:Колеги, мисля, че това е похвално и е едно от нещата, които сме засягали многократно - образоване на младите водачи.

Образователни леккции в училищата в пловдивско: ....

Джап, за мен това изглежда като 'проформа'....

Мога да споделя как бе на времето:
В малките класове имаше редовни нарочни 'часове' за безопасност на движението (и щерката и сина сега имаха, ама инцидентно - 2-3 пъти за цялото училище)...
Имаше доста занимателни състезания на окръжно и национално ниво на тази тема... Например 'шофиране' на колело, ама по полигон със светофари, пътеки, шосета и т.н...
Имаше 'отряди' с различна насоченост... Сред тях бе и 'Млад регулировчик' (бях командир на такъв )...
Общо взето като погледнеш - нищо супер не са ни учили, но имахме редовни срещи с КАТ, 'изяви' с реално спиране на движението на главни пътни артерии при разни учения и т.н...
Т.е. постоянно, неангажиращо набиване в главата...

slowtraveler написа: Имаше доста занимателни състезания на окръжно и национално ниво на тази тема... Например 'шофиране' на колело, ама по полигон със светофари, пътеки, шосета и т.н...
Имаше 'отряди' с различна насоченост... Сред тях бе и 'Млад регулировчик' (бях командир на такъв )...

Стува ми се, че този подход сега е невъзможен - всяка такава инициатива ще срещне два типа ученици - тези, които не се интересуват от нищо защото живота е много тъп, и тези които се интересуват, и вече знаят всичко, т.е. нищо ново не могат да им покажат.

Didak, въпроса е в мотивацията... Конкретен вариант би могъл да мотивира по-голяма част от участниците...
А при такъв подход никога и не може да разчиташ на 100% участие... Стигат ти и 20% за конкретен вариант - това е повишаване на знанията и безопасността с 20%
То и на времето участието не бе 100% (дори и наяве да изглеждаше така)...

Между другото вече повече от седмица наблюдавам идиотите на пътя в една друга държава... Население 1 милион и до момента от началото на годината около 20 жертви на пътя...
Максимално разрешена скорост по един конкретен път - 110км/ч... В другите участъци се кара с около 40-60км/ч и рядко 70км/ч....
Тротоари обикновено няма - хората вървят по ръба на пътя... Мотористите се движат доста по-бавно от основния поток и те дават най-много жертви...
На няколко пъти ми се изправяше косата - огледалото на автомобила преминава на не по-вече от 15см от ръката на пешеходеца, велосипедиста или моториста....
В някои случаи мотористите криволичат (не вярвам да са пияни - по-вероятно да са слънчасали), но въпреки това шофьорите преминават на 10-15см от тях
Тук навярно не бих шофирал...

Абе то преди имаше сини и червени връзки, но не всичко може да се върне... Може да е под друга форма, но съдържанието да е същото.