Че на места съм се “изхвърлил”, е вярно

. Но нямах предвид по често – в града “промените” в скоростта са много по чести и интензивни. Поради това, предполагам, хибрида на “градско” е относително - значително по икономичен от “стандартен” автомобил. (Изключение е, мисля, планинското шофиране в повечето ни проходи – тогава хибрида се представя относително още по добре, като икономичност - при сравнение.)
Имах предвид, че промените са в по широк диапазон от скорости. Излизаме на “по главен” път – спираме на “стоп” – от 90 км/ч до 0 км/ч

. А имайки в предвид, че повечето не спазваме ограничението от 90, вече разликата е минимум 100-110

. Но да кажем това са единични случаи при цялото пътуване. (Нямам предвид магистралите.) Пиша “междуградско”, но по правилно е да се нарече “между селищно”, което в повечето случаи е “междуселско” – постоянно “влизаме” и “излизаме” от селища, у нас обходните пътища са рядкост. В повечето села на пътя са “поставени легнали полицаи” – трябва да свалим скоростта до 20-30. На пътищата в селата често има дупки, специално незапълвани от общината и изпълняващи, много по добре, ролята на “легнали полицаи”– сваляме скоростта до 10-20. Играещи деца, излезли животни, дори да искаме да превишим ограничението, което в някой от селата е 40, не можем да си го позволим. На междуселищните пътища, а около 90-95 процента от нашата пътна мрежа са такива, и над 95% от тях са двулентови, с насрещно движение – има трафик с който трябва да се съобразяваме, няма “бърза лента”, няма и аварийна. (И това при положение, че не броим еднолентовите "пътища" - с насрещно движение, където трябва да спреш за да пропуснеш насрещния – за съжаление не са малко.) Завоите често са такива, че не позволяват да се преминат с 90 км/ч. Дори да може да се “вземат” с голяма скорост – често няма видимост и не знаеш - дали отсреща някой не изпреварва или дали няма да налетиш на каруца. Трафика – каруци, движещи се със скоростта на пешеходец, трактори, комбайни почти заели двете ленти, камиони – претоварени или престарели, едвам движещи се, стари автомобили със съмнителна изправност или автомобили управлявани от възрастни хора, колоездачи движещи се един до друг за да си говорят, пешеходци. Животни вързани на паша до пътя, но излезли на платното, стада пресичащи пътя, кучета, котки и диви животни излизащи на платното. Има случаи и на почерпени колоездачи или пешеходци връщащи се от съседно село – трябва да се съобразиш и да им оставиш цялата лента за “валсовете”. Брулещи или берящи крайпътните дървета хора. Дири на платното оставени от трактори излезли от нивите, разсипана продукция. Клони от крайпътните дървета или храсти – надвиснали над платното – трябва да се заобиколят, а отсреща има трафик, камиони и “тирове” – движещи се по средата на пътя за да избегнат крайпътните дървета и разкъсване на платнищата – пречещи, както на попътния така и на насрещния поток. Дупки, така разпределени, че не могат да се заобиколят, поне не и без навлизане в насрещната лента или поне не с голяма скорост. Постоянни ремонти, често започнати и недовършени. Пътища без предимство излизащи на твоя, но без видимост – желателно да се съобразиш, поне частично, с ограничението от 60 км/ч. ЖП прелези. Стеснени участъци на платното, където трябва да спреш, за да пропуснеш насрещния – неголеми мостове, например.
За щастие, част от това което съм наблюдавал по третокласни и второкласни пътища го няма по големите пътни артерии с първокласни пътища. За щастие и трафика по тези второкласни пътища, обикновено не е интензивен.
Варианти много и най-различни, налагащи забавяне - често до много ниска скорост, дори спиране и последващо ускорение. Не така, чести разбира се, като при шофиране в селищата – но достатъчно много. А имайки предвид високата и превишената скорост – доста по опасни – поради това силно препоръчително да се съобразяваме.