23 май - почивен ден, София празна, нямам какво да правя, вкъщи не ми се дреме...с жена ми решаваме и тръгваме за Копривщица. Ей така, само за разходката.
По околовръстното е пустош и не ме лови нито един светофар. Съвсем не в мой стил карам спокойно - не бързам за никъде. Някак си това ми доставя удоволствие и не ме изнервя. Наслаждавам се на умереното каране.
Някъде след околовръстното, преди Долни Богоров ми хрумва, че сега е идеалният момент да видия колко е икономичен този двигател. Нулирам бордовия компютър и затварям прозореца. От климатик няма да има нужда - само трима сме в колата и слънцето не напича много силно. Тестът няма да е в идеални условия, но това не ме притеснява. В главата ми се върти само мисълта дали ще мога да подобря рекорда си от 3,9 л/100, който направих преди 3 години с един нисан алмера 1,5dci.
Карам спокойно - 70,80,90 км/ч. Пътят не е перфектен, но движението е слабо. Нито ми се налага да изпреварвам, нито изнервям бързи коли зад мен. Всичко върви перфектно.
Минаваме Златица, а небето започва да се чумери. В Пирдоп вече започва да вали, а нашият спътник има нужда от почивка. Тестът определено няма да е в идеални условия... След кратка спирка в Пирдоп продължаваме с чистачки и фарове. Не след дълго вниманието ми е привлечено от прекрасен водопад точно от лявата страна на пътя. Няма начин, ще се спира отново. Такава гледка не е за изпускане въпреки целта ми
След водопада дъждът изведнъж спира. Слънцето отново напича и така до Копривщица. Стигаме, паркираме - малко разходка, музеи, хора, ресторанти. Сядаме да хапнем, нали за това сме дошли все пак
През това време отново започва да вали проливен дъжд. Вали и няма намерение скоро да спре. Няма начин, пак ще сме на чистачки и фарове навръщане. От време на време пускам климатик да изчистя стъклата от изпотяване. След Златица вече няма дъжд, но отново спираме. Вече не ми дреме за рахода, но продължавам да карам спокойно. На светофара на Долни Богоров проверявам разхода според бордовия компютър - почти 200 км. изминати и 3,6 л/100 среден разход. Не мога да повярвам на очите си. Доволен съм.
По околвръстното вече има повече коли, спирам на всички светофари. В гаража отново проверявам бордовия компютър - вече е 3,7 л/100. 1,4 D4D е без съмнение уникален двигател.