chukov написа: ↑09 Окт 2026 11:20
поведението и реакцията на мотора, съответно диапазона на движение на лоста, закачен за него, предполагам, че използва някакъв интервал примерно от 1до 5,7 килоома (няма значение колко точно е това предположение).
Близо си но не съвсем точно. Защо:
- във климатичния компютър на Авенсис Т25 "климатроник" (Air Conditioner Amplifier), има вграден моторен контролер на Toshiba че не му помня точната маркировка. Особеностите му са че по програмен път може да му се
подават команди да обръща поляритета на напрежението (да върти по часовниковата стрелка или обратно) на електромоторчето. По този начин е реализирано движението на клапата, която си е "капаче с рамо". Допълнително този контролер има защита от прегряване (поради заседнала/блокирана клапа), и късо съединение (разтопени намотки на електродвигателчето примерно). Не помня дали не връщаше и статус за консумацията на ток през него. Контролера мисля че беше поне двуканален за двете температурни зони, но не съм сигурен, предвид че моторчетата са общо 4 и "голямата хлебарка с бакелитен корпус" май да беше само една. Това ти реализира движението на клапите, и защитата от авария (блокирана клапа, изгорял електродвигател). Физически мисля да бяха двата крайни пина на буксата на клапата.
- Нямаш твърдо зададена стойност на съпротивлението, и са го направили колкото хитро, толкова и в ущърб на собственика на автомобила. При
подаване на напрежение (след сваляне на акумулатора, завъртян контактен ключ и т.н.) има заложен цикъл на "обучение" на клапите във фърмуера / софтуера на климатичния компютър. Цикъла е просто превъртане на клапите от положение "11 часа до 5 часа", докато блокират (висока консумация от електромоторите). А те блокират защото рамото не им позволява да отидат по-нататък и моторчето вдига товара. На база стойностите на съпротивлението за тези условни 0% и 100% компютъра се ориентира къде се намира клапата, и взема решение накъде да я завърти на база другите събития. Логиката е проста - със времето триенето на метал в графит, износва графита (или каквото е това черното на енкодерната част на зъбното колело), той пък като се износи се променя съпротивлението на пистата. Така компенсират физическото износване на моторчето на клапата. Това обаче е за сметка на излишни цикли за търкане на метала в графитния енкодер, и като цяло куцото решение да ползват графит в енкодера. На Авенсис Т27 в това моторче вече енкодера е с метални писти и
подават импулси - доста по-дълговечно решение. Защо не е направено в Т25 може само да се спекулира, предвид че на клапата за рециркулация енкодера е с метална писта.
Другата особеност е че визуално моторчетата на лявата и дясната клапа са еднакви, но реално не са - лявата по спомен е със същия енкодер, но е извъртян или на 45, или на 90 или на 135 градуса, вътре около оста на рамото мястото е с кръгъл отвор, но на едната страна на този "кръг" мисля да имаше зъб. Отделно по периферията на енкодера пак имаш ключови зъбчета които пречат да смениш енкодера от дясна на лява клапа, или обратното. И завъртането ти рефлектира в друга траектория на работата на лявата клапа от дясната. Ако дясната се движи от "11 часа до 5 часа", лявата се движи по спомен някъде от "2 часа до 7-8 часа" по часовника. Отделно че и рамото компютъра така ти го паркира че не влиза лява в дясна или дясна в лява - не успява да стигне до лоста на клапата.
Това "няма значение" е много хлъзгаво и неприятно твърдение за средното моторче за посоката на обдухване - там рамената са три, като двете влизат в много близко разположени канали, които са приблизително почти по цялата обиколка на "кръгчето". Там ако я разместиш тая клапа, е много неприятно че чак след края на монтажа откриваш че не работи. Редовен номер ми е да разменя двата близки лоста в каналите които не се виждат, или единия да ми избяга извън канала на водещото коело. За да откриеш че не работи, трябва да върнеш вентилатора на купето, а като го върнеш и откриеш че не работи, се налага пак да се вади табло и вентилатор на купето за да стигнеш третата видия която е затисната от вентилатора на купето. Грешка не излиза на самодиагностиката на компютъра на климатика, защото няма обратна връзка от самата клапа, а се следи през графитния енкодер - съответно няма блокирано моторче, консумацията е в граници, съпротивлението върви според очакванията... ама не работи според собственика на автомобила.
И на двата енкодера има прекъсната част, която според зависи как си върнал рамото, може и да бъде застъпана от крачетата и всичко спира. Впоследствие колкото и ток да
подаваш, предвид че няма затворена верига между захранващите крачета няма да тръгне моторчето. И ще се вади отново клапата.
Моторчета са обикновени линейни/нестъпкови, и ако си гледал повече снимки, винаги ориентацията им е с маркировката отгоре. Маркировката е този надпис LG_Нещоси на корпуса на моторчето, или каквото е напечатано от принтера на производителя на моторчето.
Opel Astra F 1.7D(1993) -> Toyota Avensis T25 (2005), E: 1ZZFE, F: ZZT251L / Corolla Verso (07.2007), E: 1ZZFE, F: ZNR11L
--
Тц...тц...тц...