Астрата така си замина за скрап - намазана със ръждопреобразувател и после с "Протекта" по праговете и вратите. Разбира се всяко ново петно се третира в първият удобен момент - пролетта или есента, според зависи кога е ръждясал удара от камъчето. Като гледам как Хенри се е осрал с боята на моята, много дълбоко се съмнявам че и на Италианките няма да им избие ръжда тук, или че хич няма. Момента е много спорен. Пример - ръба на гуменото уплътнение беше свалил боята с долният си ръб към купето, където е търкал от вибрациите. Там съм сигурен че не е боядисвана/удряна/маскирана. Друг пример - ошкурих едно петно и вечерта се намрачи времето, завих цялата кола в строителен найлон малко преди да завали. Сутринта всички ошкурени петна с ръжда бяха ръждясали - това за 6 часа. Смотания Джон изобщо не е пасивирал метала срещу ръжда и е ползвал възможно най-долнокачествената черна ламарина. Разчитал е единствено и само на грунд, боя и лак.
Това дали е в Италия или България не мисля че има как да се "прескочи" - и на двете места вали дъжд. Виж за Сахарска Африка, или южно Мексико е перфектна тая сглобка - там купето "ще живее с орлите" и ще се събори мотора преди да е свършило купето.
Италианският Опел "Зафира" на баща ми започна чак се да ръждясва видимо. 2000-та година е, на 20 години има по-малко петна от ръжда отколкото 15 годишният ми курник.
Надявам се на Т27 да са си оправили малко поне бозите с корозията, но за тях е още относително рано да говорим.
Не ме разбирайте погрешно - харесвам я тази кола (беше ми "детска мечта", за след Астрата) - комфорта, гъделите в нея, дори и дизайна тип обърнато детско корито не ме дразни. Обаче безумните цени на някои части, и това с ръждата, и някои посредствени изпълнения по сглобката убива цялата романтика.