Bass_Man написа: ↑20 Авг 2020 13:24
Хурса като ти чета мненията в тази тема оставам с впечатлението че CO2 е отровен газ и че има горене на въглеводороди което не произвежда CO2? Правилно ли съм те разбрал или нещо се бъркам?
Всъщност темата се „въртеше” около леките автомобили с дизелови двигатели и тяхната конкурентоспособност по отношение на екологичността. Аз съм на мнение, че определено превъзхождат съвременните бензинови автомобили, включително автомобилите работещи на пропан-бутан и метан. Съвременните конвенционални дизелови автомобили, според мен, превъзхождат, като цяло, по екологичност и съвременните хибридни бензинови автомобили и “бензиновите” двигатели със запалване чрез компресия (които, поне за сега не показват особени предимства пред „стандартните бензинови” двигатели).
Според мен – поради абсурдно завишените европейски еко норми и стремежа на производителите да ги покрият, чрез въвеждане на все по-сложни и затрудняващи нормалната работа на ДВГ „еко” системи – общата екологичност на съвременните двигатели се влошава. Най-вече поради снижаване на икономичността им. Считам (разбира се – може да не съм прав), че при не така завишени норми – икономичността, ефективността, както и екологичността на съвременните двигатели с вътрешно горене – би била чувствително по-добра. Това значително оскъпява съвременните автомобили, снижава конкурентоспособността им и по отношение на разходите за гориво, така и по-отношение общите разходи за поддръжка. Като особено силно, тези абсурдно завишени "евро еко" норми повлияват на икономичността, ефективността и екологичността – понижавайки ги – на съвременните дизелови двигатели за леки автомобили. Значително по-силно се отразяват тези норми на конкурентоспособността на дизеловите леки автомобили – явно целта е да бъдат спрени от производство. Като в последствие „удара” ще се съсредоточи и срещу останалите автомобили с ДВГ.
Само защото това е свързано с останалото, което писах в темата.
Да – въглеродния двуокис е токсичен във високи концентрации. Той се отнася към четвърти клас по опасност на химическите вещества. (Азотния двуокис, срещу който толкова се говори във връзка с дизеловите двигатели – се отнася към трети клас по опасност. Да не се забравя, обаче, че азотен двуокис, (макар и в по-малки количества) се образува и при работата на бензиновите, както и „газовите” двигатели (особено специализираните такива), а също – относително повишено е образуването му при т. н. HCCI двигатели. Борбата с образуващия се азотен двуокис силно влияе на икономичността на двигателите работещи по т. н. „цикъл на Отто” и производните му.) Въглеродния двуокис се причислява към групата на „задушаващите газове” - при вдишването му в по-високи концентрации действа задушаващо. (И това е лесно обяснимо с дифузните процеси между кръвта и въздуха в белите дробове.) Задушаващото му въздействие се проявява при концентрации, значително по-ниски, от тези при които би се проявила токсичността му. Опасни за здравето се считат концентрации 7-10%. При невисоки концентрации – 0.2–0.4%, в помещенията – довежда при хората до сънливост и слабост. При концентрации около 0.12% - се разширяват кръвоносните съдове в мозъка и се понижава активността на невроните. Но концентрация дори 5-7% не е смъртоносна за човека. Вдишването на въздух с повишена концентрация на въглероден двуокис не води до трайни увреждания и сравнително бързо човек се възстановява. (Повечето са цитати, но да се провери.)
С това, горното, исках да „кажа” - опасен е, но във високи концентрации. В ниски концентрации е жизнено необходим – както за живота на планетата, за растителността, така и за хората. (Например при ниска концентрация на кислород – ниската концентрация на въглероден двуокис в кръвта не задейства защитния механизъм на организма за учестено дишане и човека може да загуби съзнание и да се задуши.)
За въглеродния двуокис – като парников газ. Той е втория по значимост парников газ, след водната пара – в атмосферата. Средната концентрация на въглероден двуокис в атмосферата е 0.04%. Средната концентрация на водните пари в атмосферата при земната повърхност е от 0.2% - около полюсите, до 2.5% - в тропиците. До колкото знам – на практика, всички триатомни и многоатомни газове, могат да се нарекат в една или друга степен – „парникови” газове. Но пак – ефекта им зависи от концентрацията им в атмосферата. Повишаване концентрацията на парникови газове, може да доведе до „глобално затопляне”. Но без парниковите газове живота на планетата – не би бил такъв, какъвто го познаваме.
Беше споменато "споразумението от Киото". Постоянно слушаме за парниковите газове, за въглеродния двуокис, за „въглеродния” отпечатък. Във всяка автомобилна брошура, във всяка ценова листа за моделите автомобили задължително има упоменато средно какво количество въглероден двуокис отделя отделя автомобила на километър. Моделите са обозначени с клас на ефективност – от А до G – според това, какво количество въглероден двуокис отделят на километър. Освен, че модела отговаря на даден еко стандарт – обозначения, какво количество азотен окис, въглеводороди, въглероден окис и прахови частици отделя на километър – няма. Сравнявайки количествата въглероден двуокис, които отделя – например автомобил отговарящ на „евро 6” – виждаме, че другите нормирани количества са от няколкостотин до няколко десетки хиляди пъти по-малки. Поне според мен – това означава, че най-значим фактор, многократно по-значим от всички други - в екологичната оценка на автомобила е отделяното количество въглероден двуокис. А тъй като всеки автомобил използващ въглеводородни горива отделя такъв - количеството му пряко зависи от разхода на използваното гориво, от икономичността на автомобила. И макар да има разлика в отделяното количество въглероден двуокис на единица маса от различните въглеводородни горива, все пак много по-съществен фактор е разхода. (А в това отношение дизеловите двигатели се представят относително – чувствително по-добре.)
Докато например „изхвърления” азотен двуокис се отделя сравнително бързо от атмосферата – реагира с влагата във въздуха, влагата отделяна при горенето и при дишането на живите организми, с кондензиралата влага във въздуха и по-различни повърхности.
Въглеродния двуокис, за разлика от другите нормирани газове, както и праховите частици – „остава” в атмосферата докато не бъде усвоен от фотосинтезиращите организми в океаните и на „твърдата повърхност” (част се разтваря във водните басейни и се образува „нетрайна” въглена киселина, в последствие - карбонати, част се отделя по подобен способ и в почвата, но като цяло – се „отделя” многократно по-бавно).
Въпреки, че приноса на въглеродния двуокис - като парников газ е значително по-малък от този на водните пари – увеличаването на концентрацията му довежда до увеличаване концентрацията на водни пари. Проявява се т. н. „положителна обратна връзка” в следствие на затоплянето на земната повърхност. Но пък увеличаването на количеството на водните пари в атмосферата, води до повишаването количеството конденз, повишава се облачността – а това намалява количеството слънчева енергия достигаща до земната повърхност (увеличава количеството отразена от облаците слънчева енергия).
Та с всичко това исках да „кажа” – сигурно е добре да ограничим отделяния въглероден двуокис и вредни газове. Но прекалено се огласяват и популяризират разни псевдонаучни писаници и разсъждения на „еко”, „зелени”, „сини” активисти. На разни „еко” лобита, които често преследват свой цели, не свързани с екологията (често просто политически лобита, преследващи икономически интереси). Трябва повече да се огласяват изследванията на различни и истински учени, специалисти в тези области. Така, смятам, че ще има по-умерен подход не водещ до крайности - като „популяризирането” на дизеловите автомобили в Европа, последвано от всяческото им ограничаване, чрез най-различни абсурдни мерки.
