Да, във входящия и изходящия колектор при товар има високо налягане и нараства с повишаване на товара. Но когато нямаме преходен режим – не сме настъпили или отпуснали педала – налягането в изходящия колектор е по-голямо отколкото във входящия след компресора. И ако се отвори сравнително „голяма” връзка между двата двигателя ще угасне.
Затова е ЕГР клапана, да дозира подаваното количество изгорели газове, както и налягането на тези газове след себе си.
При набиране на мощност – настъпили сме педала – подава се повече дизел, мощността се вдига, налягането давано от компресора все още не се е вдигнало. Температурата и налягането на изходящите газове се повишава, това развърта турбината (управлението на турбината – примерно, ако е с променлива геометрия реагира съответствено, това да стане по бързо), която развърта компресора – чак тогава се повишава налягането в смукателен колектор (това е турболага, турбозакъснението при дизела – до колкото знам), и мощността се вдига още. ЕГР в първия момент притваря по-съществено за да намали количеството на подаваните изгорели газове, както и за да редуцира налягането до близко до налягането давано от компресора. Това защото се подава повече гориво и е необходим повече кислород. След като турбото се развърти ЕГР отваря за да вдигне налягането и количеството на подаваните изгорели газове, това вдига налягането в смукателен колектор след компресора, съответно компресора започва да подава по малък разход на въздух, но с повишен напор – защото налягането след него се е повишило. Това води до обедняване на кислород на подавания в цилиндъра смес въздух и изгорели газове, така че при изгарянето на подаденото количество дизел в изгорелите газове да остане много малко не реагирал кислород който да се свърже евентуално с азота.
Ако мощността се понижава – отпуснали сме педала на газта – намалява се количеството впръскван дизел, мощността се понижава. Температурата и налягането пред турбината падат, турбокомпресора започва да снижава оборотите си, съответно и налягането на въздуха след компресора започва да се понижава. За да се ускори снижаването на налягането на компресора обикновено се отваря един клапан, който намалява бързо налягането след компресора, с понижаване на оборотите на турбото този клапан затваря постепенно. Има и други методи – например, ако е с променлива геометрия, управляващите лопатки притварят и ограничават разхода през турбината, което води до по бързо забавяне, а в изходящия колектор налягането се вдига. ЕГР съответно отваря повече за да увеличи количеството подавани изгорели газове. Съответно в цилиндъра постъпва по малко кислород в съответствие с по-малкото количество впръскан дизел.
При бензина – да (работата на ЕГР при бензина – до колкото знам - съществено се различава от работата му в дизелов двигател), но при дизела ЕГР мисля, че работи и при пълно натоварване тъй като дизела и при пълно натоварване работи на относително бедна смес, така че остава доста нереагирал кислород. Това не води до допълнително натоварване на двигателя, според мен, тъй като мощността му, в резултат на подаването на изгорели газове в цилиндъра се понижава малко. Подаването на изгорели газове и съответно по малкото количество кислород – води до снижаване на интензивността на изгаряне. Температурата на постъпилите в цилиндъра газове е по-висока, но това повишава обема им и в резултат на това в цилиндъра постъпват по малко количество газове – това като сумарен ефект също води до снижаване на мощността. Разхода да, скача съществено при пълен товар и когато ЕГР работи при дизела това води до допълнително повишение на разхода макар и с малко (това е абсурда на свръх завишените еко норми). (До колкото знам „премахването” на ЕГР, вдига мощността при дизела)
За детонационното изгаряне – въпрос на интерпретация. Да при запалване бързо изгаря съществено количество дизел тъй като няма „точкова” запалване като при бензина, а се запалва, почти едновременно, образувалата се газова смес около всяка „капка” дизел (а те не са малко

). Няма образуване на прекиси. Но така или иначе, теорията на детонациното горене още е спорна – до колкото знам и за съжаление е твърде малко това което знам по въпроса.
Иначе за газодизела – тези които твърдят, че работи по твърдо, вероятно имат в предвид именно това, че газта изгаряйки сравнително бързо веднага след запалването на дизела води до по голям скок в налягането в началото на работния такт. Но все пак изгарянето на газта е след запалването на дизела от което се получава „чукането” и все пак изисква някакво време. И вероятно това може да се компенсира с по-късно впръскване на запалващото количество дизел. Това ще снижи вероятно отдаваната мощност, но тя така или иначе съществено нараства при конверсията на дизела в газодизел. Дават, че степента на сгъстяване при двигател работещ само на метан не трябва да превишава 1:16. Такава е приблизително степента на сгъстяване на съвременните дизели, но тъй като са турбинирани, компресията съществено нараства с нарастването на налягането във входящия колектор. И това става при относително ниски обороти. Така, че мисля, при стехиометрични или близки до стехиометричните смеси въздух/метан вероятността от възникване на детонации е голяма. Трябва сместа в въздух/метан да е бедна, за да няма детонации при газодизела, до колкото знам.
kr.bonev написа:
До колкото разбрах, дори и да реша да слагам уредба на D4D-то ,то тя да е метанова и не евтина.
Така излиза, но чети основно какво пише Bass_Man.

Той има опит по въпроса